Категория: Без категория

НЕИЗВЕСТНОСТТА ПРЕД НОВИЯ ПРОГРАМЕН ПЕРИОД, ВОДИ ДО ВЪЗДЪРЖАНЕ ОТ НОВИ ИНВЕСТИЦИИ В НИВИ

– Господин Стайков, каква е тенденцията в момента на пазара на земеделски земи?

– Тенденцията през 2017 г. и това, което виждаме от началото на 2018 г. сочи, че има едно отрезняване на пазара. Смятаме, че стойността на земеделската земя в България е достигнала до едни нормални, реални нива. Между 2007 и 2015 година (с изключение на 2009 г, когато финансовата криза беше в разгара си) цените се повишаваха постоянно, тъй като преди това земята беше подценявана. До 2007 г. нямаше европейско субсидиране, но след това започнаха много програми, натрупа се капитал и в самите фермери. В началото имаше голяма конкуренция, но тя беше по-скоро между фондовете, а в момента има много купувачи на пазара. Всеки фермер има възможност да купува, дори в последните години има много нови варианти за финансов лизинг за земята. В същото време няма фактори, които да окажат голям бум и стрес на пазара.

– Може ли да се промени скоро тази спокойна картина?

– За това трябва да се появи много голям външен инвеститор, който да инвестира огромни средства, така че рязко да ескалира цената на земеделската земя. В момента комасираните парцели в България са малко, за тях цената е много по-висока, но това е 3-5% от цената на земята, която се предлага. Неизвестността пред новия програмен период, какво подпомагане ще има и при какви условия, води до въздържане от нови инвестиции в земя. Затова пазарът е балансиран, няма голямо предлагане, но няма и търсене. Има доста играчи на пазара, но никой не смее с малки изключения да вдига рязко цената на земеделската земя. Земята вече поскъпна с няколкостотин процента и на места е над 1000 лв./дка, което според нас е реално. За районите на Силистра и Добрич цената е между 1600 и 1800 лева. Това са най-плодородните райони, но има ниско предлагане, затова нивата са толкова високи.

– Периодично се повдига въпросът за въвеждане на данък върху земята, какво е вашето отношение към тази възможност?

– Няма как българските фермери да плащат и данък върху земята. В момента плащаме корпоративен данък, освен това изплащаме дивидент, както и осигуровките от близо 40 на сто от общата ставка, които никой не споменава. Ако се въведе и данък върху земята ще станат твърде много налози за земеделците. В момента селското стопанство и туризмът, са отраслите, които най-много се развиват в България, но се опитват на всяко нещо да ни сложат допълнително ограничения и налози. Освен това фермерите имат голям проблем в момента, защото няма алгоритъм, по който да ги проверяват. За пример ще дам, че при нас дойдоха на проверка през ноември, за да проверяват пшеницата, която отдавна е ожъната и има дори засята нова култура на същите площи.

– Моля да коментирате подготвяният в момента законопроект, според който фермерите, заедно с държавата и застрахователите трябва да правят вноски, за да се предпазват от природни катаклизми.

– За нас това е много важно и сме твърдо „за“ подобно решение. Като асоциация апелираме това да се прави, но без участието на държавата в този процес, нещата няма да се случат, защото и в момента имаме защита от градушките, но върху много малък процент от територията на страната. Всеки фермер трябва да плаща вноски и това да е задължително, но смятам, че е необходимо държавата да участва във всички процеси. При застраховането също трябва да бъде така. В момента много от нас застраховат, обаче много рядко щетите се плаща от застрахователите. Един застрахо-вател винаги има едни малки редове отдолу и казва, че това, което се е случило не е обект на нашия договор. Затова смятам, че държавата трябва да участва.

Няма страна с модерно земеделие в Европа, която да не субсидира този отрасъл. Не може да бъдем различни в това отношение, защото не само сме изгубили старите си пазари на земеделска продукция, но и сме страната с най-ниската субсидия и много трудно сме конкурентни на европейските пазари.

– Точно тази ниска субсидия не позволява да се плати на работната ръка както на Запад, каква е точно ситуацията?

– В земеделието е както във всички други отрасли, заплатите в пъти са по-ниски от Европа. Няма как да печелиш малко, а да плащаш европейски заплати и е нормално при тази ситуация нашите работници да отиват да работят в старите страни – членки. Европа е отворен пазар за работната ръка. При нас се обучават какво да правят, стоят една-две години, но плащаме на ден толкова пари, колкото вземат на Запад за час. В резултат на това губим вече обучени хора, проблемът е повсеместен.

– Участвате ли в процеса на описване на този Кодекс за земята?

– Не, към момента не знаем какво става, но вярваме, че ще ни поканят заедно с другите големи фермерски организации да се включим. Имаме достатъчно експерти и можем да помогнем, важно е когато всички асоциации работим заедно. Ако не ни поканят да участваме пак ще се получи нещо на парче, за което ще бъдат изхарчени някакви пари, а после ще трябва да се преработва. А идеята е създаден един път този кодекс, той да служи най-добре на фермерите и на всички производители в България дълго време. Да дава сигурност, така че дори когато има нови хора, които искат да инвестират, да го направят спокойно и да си върнат направените вложения.

Заедно с другите асоциации работим много тясно, помагаме си. защото това което ще се приеме е за всички земеделски производители в страната. Интересът е общ, дошло е времето когато можем да работим заедно и в диалог. Считам, че реално ще може да се работи активно към септември след нашето председателство на Съвета на Европа и активната лятна кампания.

– Всички говорят за нуждата от добра хидромелиоративна система в страната, но става дума за огромни инвестиции. Как може да се реши този проблем според вас?

– Смятам, че първо трябва да се направят проектите, независимо по какъв начин ще стане финансирането, ние трябва да работим по справянето с този проблем. Южна България без напояване ще бъде засегната от силна почвена ерозия и ще унищожим една от най-хубавите земи в Европа, най-чистите и без зарази, защото е факт – европейските ни колеги работят с торове и препарати от десетилетия, а ние тепърва започваме.

В момента обаче българската вода отива в Гърция и Турция, а ние не напояваме. Смятам, че трябва много неща да се променят, а пари винаги се намират. От Европа ще се търсят пари, ще се удържа както вноските за градушки, но ако всеки земеделец може да полива своите култури това ще доведе до запазване на почвата и до много по-високи добиви. Парите, които ще се дават на година за вноска, ще се избиват многократно, но трябва да се вземат мнения на експертно ниво. Не става само с едни пари, трябва да има план, по който ще се работи дългосрочно и ако не може да се направи в цялата страна, да се започне поетапно в най-засегнатите райони. Трябва да се направи нещо, защото ще започнем да губим земята, вместо да я чистим и поддържаме в добро състояние.

***

Стайко Стайков, председател на Асоциацията на собствениците на земеделски земи в България

Източник: сп. Агрозона – бр.81, юни 2018, стр. 20, 21

В настоящата втора част на рубриката продължваме с представянето на другите две мерки от Програмата – „Застраховане на реколтата“ и „Инвестиции в предприятия“

3. Мярка „Застраховане на реколтата“– основната й цел е запазването на доходите на производителите на грозде при загуби в продукцията, свързани с природни бедствия, неблагоприятни климатични условия, болести или нашествия от вредители.

Допустими бенефициери: производители – физически или юридически лица, или групи физически или юридически лица, независимо от правния статут, предоставен на групата и на нейните членове от националното законодателство, които стопанисват площ, засадена с винени сортове лози; вписани в Лозарския регистър.

Критерии за допустимост: допустими за подпомагане са кандидати, отговарящи на условията за кандидатстване, при предоставяне на сключен застрахователен договор с избрана от тях компания за съответната винарска година.

Допустими за финансиране са разходите, които са осъществявани от и за сметка на кандидата. Застрахователните премии, заявени за подпомагане се подкрепят в рамките на определените горни граници за сумите за подпомагане. Допустими за подпомагане са разходите за застрахователните премии, ненадвишаващи максималния размера на подпомагане, определен въз основа на обичайните пазарни цени и стандартните предположения за загуба на доход за насажденията с винено грозде. Допустимият максимален размер на застрахователната премия, върху която се изчислява финансовата помощ, се определя за всяка финансова година със заповед на Министъра на земеделието, храните и горите. Този размер се изчислява въз основа на официална статистическа информация за средните изкупни цени на виненото грозде през предходните три винарски години и за получените средни добиви от единица площ през същите периоди.

Финансовото подпомагане/ФП не надвишава:

– 80% от разходите за застрахователни премии, заплатени от производителите за застраховане срещу загуби, причинени от неблагоприятни климатични условия, които могат да бъдат приравнени към природни бедствия (това са: неблагоприятни метеорологични условия като слана, бури, градушка, заледяване, силен и проливен дъжд, тежка суша, която унищожава повече от 30% от средната продукция, изчислена на базата на предходния тригодишен период);

-50% от разходите за застрахователни премии, които освен споменатите по-горе рискове, включват и други загуби, причинени от неблагоприятни климатични условия;

-50% от разходите за застрахователни премии, заплатени от производителите за застраховане срещу загуби, причинени от животни, болести по растенията или нашествия от вредители.

Критерии за приоритет и относителна тежест: не се предвижда прилагането на критерии за приоритет по мярката.

Процедура за подбор: всички постъпили заявления, отговаряюи на условията за допустимост, ще бъдат подкрепени в рамките на наличния бюджет. В случай, че бюджетът не е достатъчен за евсички заявления, подкрепата от Съюза ще бъда пропорционално намалена и разпределена в рамките на наличния бюджет. Финансирането на одобрените кандидати ще се осъществява по силата на договор между одобрения кандидат и ДФ „Земеделие”, който е компетентният орган за Република България.

4. Мярка „Инвестиции в предприятия“– основните й цели са подобряване на технологичната обезпеченост на винарските предприятия; повишаване на тяхната конкурентоспособност и пазарна адаптивност на предприятията; подобряване на енергийната ефективност и намаляване на разходите за енергия.

Допустими бенефициери и критерии за допустимост: винопроизводители, вписани в лозарския регистър; организации и асоциации на винопроизводители или междубраншови организации. Критерии за допустимост: 1. операциите и свързаните с тях действия да са ясно определени, като са описани ивестиционните дейности и са включени очакваните разходи; 2. има гаранции, че предложените разходи на операцията не превишават обичайните пазарни цени; 3. има гаранции, че бенефициерите имат достъп до достатъчен технически и финансови ресурси, за да се гарантира, че операцията се изпълнява ефективно и че кандидатстващото предприятие не е в затруднение; 4. има съответствие между предложените стратегии и поставените цели и вероятното въздействие и успеха в подобряването на цялостните характеристики на съоръженията за преработка или предлагане на пазара и тяхното приспособяване към изискванията на пазара, както и в повишаването на тяхната конкурентоспособност.

За оценка на предложените разходи ще бъде използван метода за оценка на поне 3 независими и съпоставими оферти с оглед определяне обосноваността на предложените разходи. Ще се следи за това оферентите да бъдат независими, да не бъдат в открито производство по несъстоятелност, да не са обявени в несъстоятелност и да не се намират в производство по ликвидация. При преценяване на допустимостта на проектните предложения се извършва и оценка на бенефициерите за достатъчен технически и финансов ресурс с цел гарантиране на ефективно изпълнение на поетите задължения. Предприятия в затруднено финансово положение няма да се подпомагат.

Допустими за подпомагане дейности и разходи са:

1. Закупуване или закупуване на лизинг на нови машини и оборудване, включително и на компютърен софтуер по отношение на: машини/оборудване за преработката на грозде; оборудване за контрол на ферментацията, оборудване за обработка на вино и гроздова мъст; оборудване за контрол на температурата; оборудване за преместване на виното в избените помещения; оборудване за технология, свързана с пенливи вина; оборудване за бутилиране, етикетиране, опаковане; оборудване за управление на отпадните води; оборудване на инфраструктурата на избата (тръбни линии, тръбопровод, различни мрежи /кислород, азот, вода, SO2 и др./; монтаж и помощни съоръжения; автоматични системи); оборудване за съхранение, смесване, грижа и стареене на виното (бъчви за ферментация, съхранение и стареене на виното, в т.ч. и термо-регулиращи бъчви; резервоари от неръждаема стомана за винопроизводство и съхранение на вино – стационарни и подвижни; пластмасови резервоари за винопроизводство и съхранение на вино /сертифицирани за хранителни цели/; възстановяване на стоманобетонни съоръжения за съхранение на лозаро-винарски продукти чрез полагане на вътрешно покритие от типа епоксидна смола или неръждаема стомана; оборудване за избено помещение за ферментация, съхранение и стареене на виното – стелажи, контейнери, хумидизатори, микрооксиженация /микрооксиженатори/; модулна система за позициониране на бъчви; автоматизирана стелажна система за съхранение на бутилирани вина.

2. Общи разходи, свързани с горепосочените разходи, като хонорари на инженери и консултанти, предпроектни проучвания, придобиване на патентни права и лицензи.

Недопустими за подпомагане разходи: 1. закупуване на машини или оборудване втора употреба; 2. оборудване за създаване на системи, които дават възможност за въвеждането/поддръжката на сертифициране на частно производство (например разпространение от търговски вериги); 3. развитие на нови продукти, процеси и технологии, свързани с лозаро-винарски продукти; 4. разходи за инвестиции за обикновена подмяна; 5. разходите, свързани с договор за лизинг, извън посочените по-горе, по-специално маржа на лизингодателя, разходите за рефинансиране на лихви, непреките разходи и разходите за застраховка; 6. данък добавена стойност (ДДС) освен в случаите, когато той действително и окончателно е поет от бенефициер, различен от данъчно незадължени лица. Инвестициите за обикновена подмяна са недопустими за подпомагане.

Финансова помощ/ФП – максималната стойност на един проект не може да надвишава 600 000 евро. Максималният размер на ФП за микро-, малки и средни предприятия е до 50 % от стойността на действителните разходи за осъществяване на допустимите инвестиционни дейности. Интензитетът на ФП се съкращава наполовина за предприятия с по-малко от 750 служители или оборот, по-малък от 200 милиона евро, и е до 25% от действително направените разходи. За предприятия с над 750 служители или с оборот над 200 милиона евро, интензитетът на финансовата помощ е до 15% от действителното направените допустими разходи.

Авансови плащания – До 80 % от договорираната ФП може да бъде изплатена авансово, при условие че изпълнението на дейностите е започнало и със заявлението за кандидатстване е заявено авансовото плащане. За предоставяне на авансово плащане ползвателят подава в ЦУ на ДФ „Земеделие“ заявление (по образец), с приложени изискуеми документи, вкл. оригинал на банкова гаранция, учредена в полза на ДФЗ (по образец), в размер 110 % от исканата за авансово изплащане сума със срок на валидност не по-малко от 4 месеца след изтичане на срока за изпълнение на всички дейности по договора. В срок до 30 работни дни от подаване на заявлението за авансово плащане изпълнителният директор на ДФЗ одобрява или мотивирано отказва със заповед изплащането на авансово заявената сума и писмено уведомява ползвателя.

Критерии за приоритет и относителна тежест – допустими за подпомагане са проекти, получили не по-малко от 5 точки. В случаи на повече от 1 заявление с еднакъв брой точки, за които наличният бюджет е недостатъчен, той се разпределя между тези заявления, пропорционално на заявеното финансиране.

Критерии за приоритет	Относителна тежест
Проекти, насочени към подобряване на енергийната ефективност на предприятието	20 точки
Предприятия, преработващи над 30% собствена суровина	15 точки
Предприятия, насочени за производство на биологично сертифицирано вино	5 точки
Предприятия, насочени към производство на вино със Защитено наименование на произход (ЗНП)	15 точки
Над 70% от произвежданите вина в предприятието са със ЗГУ и ЗНП	10 точки
Проекти предвидени за изпълнение в Северозападна България	5 точки
Новорегистрирани винопроизводители, които имат най-малко двегодишна история в лозарския регистър като гроздопроизводител към момента на кандидатсване	10 точки
Общ брой точки	80 точки

Източник: сп. Агрозона – бр.81, юни 2018г.

– Господин Стайков, каква е тенденцията в момента на пазара на земеделски земи?

– Тенденцията през 2017 г. и това, което виждаме от началото на 2018 г. сочи, че има едно отрезняване на пазара. Смятаме, че стойността на земеделската земя в България е достигнала до едни нормални, реални нива. Между 2007 и 2015 година (с изключение на 2009 г, когато финансовата криза беше в разгара си) цените се повишаваха постоянно, тъй като преди това земята беше подценявана. До 2007 г. нямаше европейско субсидиране, но след това започнаха много програми, натрупа се капитал и в самите фермери. В началото имаше голяма конкуренция, но тя беше по-скоро между фондовете, а в момента има много купувачи на пазара. Всеки фермер има възможност да купува, дори в последните години има много нови варианти за финансов лизинг за земята. В същото време няма фактори, които да окажат голям бум и стрес на пазара.

– Може ли да се промени скоро тази спокойна картина?

– За това трябва да се появи много голям външен инвеститор, който да инвестира огромни средства, така че рязко да ескалира цената на земеделската земя. В момента комасираните парцели в България са малко, за тях цената е много по-висока, но това е 3-5% от цената на земята, която се предлага. Неизвестността пред новия програмен период, какво подпомагане ще има и при какви условия, води до въздържане от нови инвестиции в земя. Затова пазарът е балансиран, няма голямо предлагане, но няма и търсене. Има доста играчи на пазара, но никой не смее с малки изключения да вдига рязко цената на земеделската земя. Земята вече поскъпна с няколкостотин процента и на места е над 1000 лв./дка, което според нас е реално. За районите на Силистра и Добрич цената е между 1600 и 1800 лева. Това са най-плодородните райони, но има ниско предлагане, затова нивата са толкова високи.

– Периодично се повдига въпросът за въвеждане на данък върху земята, какво е вашето отношение към тази възможност?

– Няма как българските фермери да плащат и данък върху земята. В момента плащаме корпоративен данък, освен това изплащаме дивидент, както и осигуровките от близо 40 на сто от общата ставка, които никой не споменава. Ако се въведе и данък върху земята ще станат твърде много налози за земеделците. В момента селското стопанство и туризмът, са отраслите, които най-много се развиват в България, но се опитват на всяко нещо да ни сложат допълнително ограничения и налози. Освен това фермерите имат голям проблем в момента, защото няма алгоритъм, по който да ги проверяват. За пример ще дам, че при нас дойдоха на проверка през ноември, за да проверяват пшеницата, която отдавна е ожъната и има дори засята нова култура на същите площи.

– Моля да коментирате подготвяният в момента законопроект, според който фермерите, заедно с държавата и застрахователите трябва да правят вноски, за да се предпазват от природни катаклизми.

– За нас това е много важно и сме твърдо „за“ подобно решение. Като асоциация апелираме това да се прави, но без участието на държавата в този процес, нещата няма да се случат, защото и в момента имаме защита от градушките, но върху много малък процент от територията на страната. Всеки фермер трябва да плаща вноски и това да е задължително, но смятам, че е необходимо държавата да участва във всички процеси. При застраховането също трябва да бъде така. В момента много от нас застраховат, обаче много рядко щетите се плаща от застрахователите. Един застрахо-вател винаги има едни малки редове отдолу и казва, че това, което се е случило не е обект на нашия договор. Затова смятам, че държавата трябва да участва.

Няма страна с модерно земеделие в Европа, която да не субсидира този отрасъл. Не може да бъдем различни в това отношение, защото не само сме изгубили старите си пазари на земеделска продукция, но и сме страната с най-ниската субсидия и много трудно сме конкурентни на европейските пазари.

– Точно тази ниска субсидия не позволява да се плати на работната ръка както на Запад, каква е точно ситуацията?

– В земеделието е както във всички други отрасли, заплатите в пъти са по-ниски от Европа. Няма как да печелиш малко, а да плащаш европейски заплати и е нормално при тази ситуация нашите работници да отиват да работят в старите страни – членки. Европа е отворен пазар за работната ръка. При нас се обучават какво да правят, стоят една-две години, но плащаме на ден толкова пари, колкото вземат на Запад за час. В резултат на това губим вече обучени хора, проблемът е повсеместен.

– Участвате ли в процеса на описване на този Кодекс за земята?

– Не, към момента не знаем какво става, но вярваме, че ще ни поканят заедно с другите големи фермерски организации да се включим. Имаме достатъчно експерти и можем да помогнем, важно е когато всички асоциации работим заедно. Ако не ни поканят да участваме пак ще се получи нещо на парче, за което ще бъдат изхарчени някакви пари, а после ще трябва да се преработва. А идеята е създаден един път този кодекс, той да служи най-добре на фермерите и на всички производители в България дълго време. Да дава сигурност, така че дори когато има нови хора, които искат да инвестират, да го направят спокойно и да си върнат направените вложения.

Заедно с другите асоциации работим много тясно, помагаме си. защото това което ще се приеме е за всички земеделски производители в страната. Интересът е общ, дошло е времето когато можем да работим заедно и в диалог. Считам, че реално ще може да се работи активно към септември след нашето председателство на Съвета на Европа и активната лятна кампания.

– Всички говорят за нуждата от добра хидромелиоративна система в страната, но става дума за огромни инвестиции. Как може да се реши този проблем според вас?

– Смятам, че първо трябва да се направят проектите, независимо по какъв начин ще стане финансирането, ние трябва да работим по справянето с този проблем. Южна България без напояване ще бъде засегната от силна почвена ерозия и ще унищожим една от най-хубавите земи в Европа, най-чистите и без зарази, защото е факт – европейските ни колеги работят с торове и препарати от десетилетия, а ние тепърва започваме.

В момента обаче българската вода отива в Гърция и Турция, а ние не напояваме. Смятам, че трябва много неща да се променят, а пари винаги се намират. От Европа ще се търсят пари, ще се удържа както вноските за градушки, но ако всеки земеделец може да полива своите култури това ще доведе до запазване на почвата и до много по-високи добиви. Парите, които ще се дават на година за вноска, ще се избиват многократно, но трябва да се вземат мнения на експертно ниво. Не става само с едни пари, трябва да има план, по който ще се работи дългосрочно и ако не може да се направи в цялата страна, да се започне поетапно в най-засегнатите райони. Трябва да се направи нещо, защото ще започнем да губим земята, вместо да я чистим и поддържаме в добро състояние.

***
Стайко Стайков, председател на Асоциацията на собствениците на земеделски земи в България

Източник: сп. Агрозона – стр. 20; 21 от 06.06.2018

До края на годината се очаква леко поскъпване до 5 %, прогнозират от бранша

Ниви с малка площ и много наследници на тези дребни имоти спъват бизнеса със земеделски имоти. Това каза за „Монитор“ Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ): „Големият минус на нашия пазар в сегмента е раздробеността на земята. В Южна България средната площ на един парцел е около 5 дка, а в Северна – около 8 дка. Няма тенденция на нарастване, защото делбите между наследниците продължават.

Наличието на много съсобственици на един и същи имот затрудняват сделките. Засега не се очертава официално да има комасация, която да даде път на модерното земеделие във всичките му форми и увеличаване на възможностите за напояване на земята. За това добивите от някои култури в някои райони на Южна България са едва около една трета от тези в Северна. Така себестойността на продукцията излиза висока.“, коментира проблема той.

„Другият голям проблем на земеделието ни и оттам на пазара в сегмента е затоплянето на климата, комбинирано с липсата на напояване на площите“, смята още Стайков.

Според него пазарът в момента е спокоен и може да се очаква плавно покачване на цените от 3 до 5 на сто до края на годината, но само за обработваемите земи в полските райони. В планинските и полупланинските на места може да има и поевтиняване.

„За района на Силистра цените на първичния пазар на декар земеделска земя сега са в границите 1300-1500 лв., а за Добруджа от 1600 до 1800 лв. цените при препродажба може и да са по-високи. Това се случва, когато някой е решил да уедри собствеността си или иска да участва в европроект. В другите полски райони най-плодородните зони на Северна България по поречието на Дунав, в Плевенско, Русенско цените са между 1000 и 1200 лв/дка. В землищата с по-ниска категория на земята цените са по-ниски.

В Южна България пазарът е разнороден.

Най-евтино е в област Кърджали и част от Хасковско – 300-400 лв/дка, но в тези райони трудно се сключват сделки, защото предлагането е много слабо. Освен това имотите са между 1 и 5 дка и дори има нивички под декар. Така за документи се харчат едни и същи средства, а се купува малко земя“, обясни Стайков.

Той припомни, че България и Румъния са с най-ниските цени на земеделската земя в ЕС, най-ниските субсидии за фермерите и най-ниските ренти. У нас има потенциал за растеж на цените, но той не може да бъде така бърз, защото добивите ни са най-слабите в Европа. Това отблъсква потенциалните инвеститори в сегмента, защото те търсят доход от покупката на актива. В тази връзка и ниските изкупни цени на земеделската продукция също може да са причина за по-слабото търсене в сегмента, като това особено важи за овощарството и зеленчукопроизводството.

„Цената на декар лозя в Италия може да достигне 10 000 – 15 000 евро, защото много рядко се продават. У нас пък има много изоставени почти за без пари и няма кой да ги купи“, уточни Стайков.

Източник: 28.05.2018, Монитор – стр.16
Автор: ВАСИЛ НАНЧЕВ

Намаление на субсидията с 300% ще накара фермерите да търсят обиколни варианти, смята председателят на БАСЗЗ

Намерението на Европейската комисия да се намали сегашният таван от 300 000 евро директни плащания за едно стопанство предизвика противоречиви реакции в аграрния сектор. Според някои съобщения горната граница ще бъде свалена на 60 000 евро, а според други – на 100 000 евро, отбеляза пред Фермер.БГ Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ).

„Ако има корекция, тя трябва да бъде много по-малка – с 10-20% надолу, а не 300% надолу, както четем, че се предлага. Няма смисъл да се реже от минималната субсидия по СЕПП, която за нас е най-ниската в Европа. Корекции така или иначе ще бъдат направени. Ще отпадне например агроекологията, сеитбооборотът. Ще се орязват средства, но това трябва да се направи правилно“, коментира Стайко Стайков.

Темата за тавана на плащанията отново ще противопостави интересите на старите държави членки на ЕС с тези на България и Румъния.

„За България, като страна, която по-късно влезе в ЕС, е предопределено да има конвенционално земеделие, да отглежда зърнени култури. А в този сектор стопанствата са големи. Нормално е да обработват 10 000 -15 000 декара. Те ще пострадат най-много, ако силно се намали таванът“, обясни Стайков.

В същото време европейските производители на зеленчуци и на плодове, които исторически поличават много по-големи субсидии от българските си колеги, няма да бъдат засегнати от промените, защото от малко декари те печелят много добре. Председателят на БАСЗЗ даде пример как би изглеждало в числа евентуалното намаление на тавана на плащанията за една ферма за зърнопроизводство с 30 000 декара площ.

Субсидията сега е 30 лв./декар. Ако тя се запази, сумата излиза 900 000 лв. или 450 000 евро. Горната граница на плащанията в момента е 300 000 евро. Понижаване на тавана до 100 000 евро ще означава за това стопанство трикратно намаление на субсидията, коментира той.

„Ако това се случи, ще принудят хората пак да търсят всякакви други варианти, които не са нормални за развитието на бизнеса. Нали идеята е да се остави бизнесът да работи спокойно, като се вземат разумни решения“, допълни Стайков.

Намаляването на субсидиите ще накара собствениците на големи ферми да се опитат да ги разделят на няколко по-малки, за да не загубят финансови средства.

Догодина ще бъде избран нов Европейски парламент. Голяма е вероятността окончателното решение за тавана на плащанията да бъде взето от него. Дотогава има време българското правителство в сътрудничество с неправителствените организации да формулира националната позиция по темата и да я защити политически.

„Очаквам таванът да стане 100 000 -150 000 евро, дай боже да е 150 000 евро. По този начин няма да се засегне стопанството. Защото няма как да правим ферми за жито, за рапица, за слънчоглед, за нахут и други на 500 или 1000 декара. Машините са много скъпи и никой не би си позволил да ги купи, ако няма как да защити тази инвестиция“, обясни Стайко Стайков.

За страните с конвенционално земеделие, като нашата, се появи ново предизвикателство. Украйна навлезе активно на регионалния пазар на зърнените култури и се превърна в голям конкурент.

Източник: www.fermer.bg

В две поредни рубрики на нашия екип от „Агробизнес консултинг“ ЕООД ще ви запознаем с актуална информация от новата „Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019-2023 година“ (Програма). Програмата включва следните четири мерки, които отразяват стратегическите цели за развитие на лозаро-винарския сектор в България: 1. „Популяризиране на пазарите на трети държави“; 2. „Преструктуриране и конверсия на лозя“; 3. „Застраховане на реколтата“ и 4. „Инвестиции в предприятия“. Първите две мерки се прилагат успешно и в рамките на настоящата програма, а мерките „Инвестиции“ и „Застраховане на продукцията“ се включват в новата Програма, с цел модернизиране и повишаване на конкурентоспособността на сектора, както и за подобряване на процеса на управление на риска. В настоящата I част на рубриката предоставяме информация за мерките „Популяризиране на пазарите на трети държави“ и „Преструктуриране и конверсия на лозя“, а в следващия брой във II част ще научите и за мерките „Застраховане на реколтата“ и „Инвестиции в предприятия“.

1. Мярка „Популяризиране на пазарите на трети държави“– основната й цел е повишаване на конкурен-тоспособността и износа на качествени и биологични български вина на пазарите на трети страни. Обхваща дейности за информиране и популяризиране на качествени вина с цел повишаване на търсенето на целевите пазари и е приложима за вина със защитено наименование за произход (ЗНП), защитено географско указание (ЗГУ), сортови вина без ЗГУ/ЗНП и сертифицирани биологични вина. За целеви трети страни са определени: Китай, Япония, Хонг Конг, Тайван, Сингапур, Виетнам, Тайланд, Малайзия, Алжир, Русия, Беларус, САЩ, Канада, Мексико и Бразилия.

Приоритет ще бъде даван на: проекти на нови бенефициери по мярката; операции, насочени към целеви страни, различни от държавите, обхванати от мярката по предходните програми; проекти, в обхвата на които попада повече от един целеви пазар; международното присъствие на кандидата и/или на участниците в промоционалния проект за минимум последните 2 години; кандидати, които имат по-високи приходи от лозаро-винарска дейност, съответно, по-висок % на реализиран износ от общите продажби за последните 2 години; проекти на кандидати с по-силни позиции не само в производството, но и в търговията на вино (т.е. приоритетна ще бъде и степента на представителност на кандидата). Допустими бенефициери: търговски дружества, работещи основно в лозаро-винарския сектор; професионални организации, работещи основно в лозаро-винарския сектор; признати организации на винопроизводители и асоциации на организации на винопроизводители; междупрофесионални организации; държавни органи и институции, чиято дейност е свързана с насърчаване на бизнеса, когато не са единствени бенефициери на помощта.

Финансова помощ/ФП – максималната стойност на 1 проект е до 1 000 000 лв., когато кандидатът е търговско дружество и до 4 000 000 лв. в случаите, когато кандидатът е: професионална организация; призната организация на производители на лозаро-винарски продукти; междупрофесионална организации по Закона за виното и спиртните напитки; държавен орган или институция. Интензитетът на финансовата помощ е до 50 % от стойността на допустимите разходи. ФП се изплаща чрез авансови, междинни и окончателно плащане, които се извършват в срок до 90 календарни дни след депозирането на съответното заявление за плащане. Авансови плащания/АП са допустими, като заявление се подава след сключване на договора или след започване на нов период (размерът не може да надхвърля 80 % от стойността на договорената ФП за съответния период).

Допустими за подпомагане са заявления, получили минимум 15 точки по критериите за оценка, като общият максимален брой точки по мярката е 39.

2. Мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ – добре позната е от предходните две национални програми, изпълнявани за периоди 2009/2013 и 2014/2018 година и целта й е повишаване на жизнеспособността на гроздо- и вино-производителите в България. Допустими бенефициери: производители, които са ФЛ или ЮЛ или група физически или юридически лица, независимо от правния статут, предоставен на групата и на нейните членове от националното законодателство, чието стопанство се намира в рамките на територията на ЕС, и което стопанисва площ, засадена с винени сортове лози; производителите трябва да са вписани в лозарския регистър. Допустими за подпомагане са производители: на винено грозде, които имат валидни разрешения за презасаждане и разрешения, които са издадени на база права за презасаждане, произтичащи от същото стопанство (последните могат да бъдат удовлетворени по реда на Програмата, само ако срокът им на валидност изтича най-късно на 31 декември 2023 г); които имат лозя в добро агротехническо състояние, подлежащи на изкореняване и /или на подобряване техниките на управление; които са представили план за преструктуриране и конверсия на лозя; са предоставили банкова гаранция (когато са заявили авансово плащане).

Допустими по мярката разходи по дейности:
Подмярка „Конверсия на сортовия състав на насажденията“

Допустими технологични дейности: 1. Изкореняване; 2. Засаждане и 3. Изграждане на подпорна конструкция.

Подмярка „Промяна на местонахождението на лозята“ Допустими технологични дейности: 1. Изкореняване; 2. Засаждане и 3. Изграждане на подпорна конструкция.

Подмярка „Подобряване на техниките за управление на лозята“
Допустими технологични дейности: 1. Изграждане на подземни колектори за дренаж, шахти и канали за отводняване; 2. Изграждане/реконструкция на тераси; 3. Изграждане на автоматизирани системи за капково напояване; 4. Смяна на подпорна конструкция; 5. Изграждане на подпорна конструкция на новосъздадени насаждения и 6. Смяната на формировката.

„Смяна на формировката“ се счита трайно изменение на формата на лозовото насаждение, определящо бъдещото му развитие в зависимост от очакванията на производителя, а не ежегодна резитбена операция по поддръжка на растенията. Минималната разлика във височината между новата и старата формировка трябва да е 0,5 м.

Дейност „изкореняване“ не може да бъде финансирана самостоятелно, след нея бенефициерът е задължен да приложи дейност „засаждане“. Изкореняването на лозя и засаждането на нови лозови насаждения на друга площ е допустимо и се осъществява посредством комбинация от дейности изкореняване и засаждане. Смяната на местонахождението на лозовия масив не оказва влияние върху предвидените в двете дейности (изкореняване и засаждане) операции и дефинираните пределни цени, по които ще се изчислява ФП.

Финансова помощ/ФП – максималният размер на ФП е до 75 % от стойността на действителните разходи за изпълнение на всяка дейност, на база пределни цени. Максималният размер на всички разходи по проект или проекти, подадени от един кандидат в рамките на един прием, е 3 000 000 лева. При предоставяне на фактури на стойност по-ниска от договорената, на бенефициера се изплаща ФП в размер на процент от действително извършените разходи, но не повече от 75 %. При предоставяне на фактури на стойност, надхвърляща договорената, се изплаща ФП не по-висока от договорената, а преразходът остава за сметка на бенефициера.

До 80 % от договорираната ФП може да бъде изплатена авансово, при условие че изпълнението на дейностите е започнало и със заявлението за кандидатстване е заявено АП. При АП максималният срок за изпълнение на дейностите по инвестицията е до края на 2-рата винарска година, следваща годината на АП на ФП, и не по-късно от 4 месеца преди изтичане на срока на валидност на банковата гаранция. АП в размера, посочен в заявлението, може да бъде заявено до 2 месеца от датата на сключване на договора за предоставяне на ФП, но не по-късно от 31 юли на съответната финансова година. За предоставяне на АП ползвателят подава в ЦУ на ДФ «Земеделие» заявление по образец, с приложени изискуеми по националното законодателство документи, вкл. оригинал на банкова гаранция, учредена в полза на ДФЗ (по образец), в размер 110 % от исканата за АП сума със срок на валидност не по-малко от 4 месеца след изтичане на срока за изпълнение на всички дейности по договора. Недопустимо е АП на етапи от дадена дейност и/или на отделна дейност от договора. За да бъде изплатено АП, всяко предшестващо действие на същата площ, за което ползвателят вече е получил АП, трябва да е изцяло изпълнено.

Недопустими за подпомагане по мярката дейности:
1. презасаждане на лозарски парцел със същия винен сорт при същите или различни разстояния на засаждане, представляващо обичайно обновление на лозята, които са приключили естествения си жизнен цикъл;
2. защита от щети, нанесени от диви животни, чрез изграждане на огради или с активна защита, която включва човешки звуци;
3. защита от щети, нанесени от птици, чрез покриване на лозовите насаждения с предпазни мрежи, закупуване на машини за плашене на птици или с активна защита, която включва човешки звуци;
4. защита от градушка чрез покриване на лозовите насаждения с предпазни мрежи;
5. изграждане на прегради/стени срещу вятър;
6. изграждане на пътища в рамките на лозовото насаждение или които водят до него;
7. подмладяване на лозовите насаждения и попълване на празни места от пропаднали растения с нов посадъчен материал (подсаждане);
8. смяна на формировката на лозя, по-млади от 5 години, считано от годината, следваща годината на засаждане, и/или лозя без напълно формирани кордони, рамена и плодни звена;
9. преструктуриране и конверсия на винени лозя, които не отговарят на определението за добро агротехническо състояние;
10. дейности или етапи от дейност по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“, за които е получено финансиране от ЕС за същите площи през последните 10 финансови години. ФП не се предоставя за: 1, разходи по закупуване на оборудване и съоръжения втора употреба; 2. данък добавена стойност (ДДС); 3. лизинг; 4. оперативни разходи, включително разходи за поддръжка, наеми, застраховки; 5. банкови такси, разходи за гаранции, плащане и рефинансиране на лихви; 6. принос в натура; 7. операции, платени в брой (с изключение на разходи за трудови възнаграждения, пряко свързани с осъществяването на дейностите по договора); 8. осигурителни вноски по трудови възнаграждения; 9. разходи, извършени преди подписването на договора с ДФ „Земеделие“; 10. хонорари за консултантски услуги, разходи за управление на проекта; 11. закупуване на стопански инвентар, селскостопанска техника, транспортни средства; 12. ежедневно управление на лозарското стопанство.

Източник: сп. Агрозона – бр.80, май 2018, стр. 26; 27; 28

Има голям интерес само към комасирани парцели, където има мелиорация, но не знаем тази промяна кои земи ще засегне – дали от частноправен характер или държавните земи, защото общинският поземлен фонд в момента има забрана за продажба на земеделски земи, независимо дали са български граждани или чужди инвеститори и затова този проблем със земеделската земя е много чувствителен. Ние не знаем дали това няма да доведе до ощетяване на всички българи. Това каза в интервю за предаването „Преди всички“ председателят на българската асоциация на собствениците на земеделски земи Стайко Стайков по повод на законодателните промени в Закона за насърчаване на инвестициите, предложени от министъра на икономиката Емил Караниколов.

От Асоциацията ще настояват да има детайлни уточнения на законодателната инициатива, за да няма дискриминационен елемент спрямо българските инвеститори: „Ако земите могат да бъдат купувани само от чужденци, а не и от българи, ще доведе до много въпроси. Например, как стои въпросът с Общинската поземлена собственост /ОПС/. Има достатъчно земеделска земя, която министър Караниколов подчерта, че ще бъде разрешено на чужденци да закупуват при определени условия. Ако има нови условия, те трябва да бъдат уточнени и земята е един актив, към който в момента има голям интерес и от български физически и юридически лица и ако могат само чужденци да получават такива сертификати, това ще доведе до голям проблем между българските и чуждестранните инвеститори“.

Стайков каза още, че браншовата организация не е била уведомена за този законопроект и не са правени уточнения и с други организации в сектора: „Трябва да се стигне до консенсус, който да е добър за България, а след това за чужденците. Не бива да сме против чуждите инвеститори, но да не го правим за сметка на българския фермер“.

Доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН уточни, че в европейските документи е записано, че държавата трябва да налага ограничение върху продажбата на земеделски земи. По думите му, според документите на Европейската комисия трябва да има реципрочност при продажбата на земеделски земи на чужденци: „Ако българин иска да си купи земя във Франция, трябва да може да го направи при същите условия, при който французин може да си купи у нас“.

„Трябва да се въведат правилата, които има в другите европейски страни. Имам чувството, че това са маневри, за да продължат да изкупуват земи. Изкупува се масово земя, така като се изкупуват чушки и домати от дворовете на хората. Имам усещането, че се прави всичко възможно, за да завърши този процес на концентрация на земеделската земя, а ние нямаме нищо по-скъпо от нея“, уточни доц. Боюклиев.

Източник: www.bnr.bg

Пазарът на земя е стабилен, прогнозируем, без фрапиращи обстоятелства, които могат да изненадат участниците в него, казва председателят на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи.

Г-н Стайков, каква е оценката Ви за актуалното състояние на пазара на земеделска земя в България? Какво беше движението на цените и рентите през 2017 година и какви са тенденциите?

В потвърждение на прогнозата ми в началото на 2017 г. и сега мога отговорно да заявя, че през изминалата година, пазарът на земеделска земя, беше стабилен, прогнозируем, без фрапиращи обстоятелства, които могат да изненадат участниците в него.

Всички основни фактори, които влияят върху земеделския сектор показват, че след непрекъснатия възход в периода 2007-2015г. (като изключение прави 2009 г.) към момента сме свидетели на едно трайно отрезвяване и стабилизиране на пазара Минималният ръст на цените е до 5%, като това може да се отбележи и за рентите. Очаквам тази тенденция да се запази и за настоящата 2018г.

Достигнал ли е пазарът на земя връхната си точка и приключиха ли окончателно времената на спекулативния интерес?

Мисля, че цените към момента са реалните за стойността на българската земя. Ненапразно качеството й е едно от най-добрите в света. Това се доказва и от разновидностите на типа земеделие, който може да се практикува от ползвателите. Все още има землища, където изкуствено се поддържат изключително високи цени, но това са по-скоро единични случаи, и не може да се говори за мащабен спекулативен интерес.

Каква земя се търси най-много от инвеститорите?

Имайки предвид приоритетите в ПРСР за следващите няколко години, а именно интензивното подпомагане на овощари, зеленчукопроизводители и животновъди, смятам, че търсенето под наем или за покупка е за големи парцели. Това са такива масиви, където би могло чрез сондаж или друг способ земята да се напоява.

Има ли размествания при играчите на пазара на земеделска земя. Намалява ли доходността от вложенията в нея? Воден от най-важното правило, че земята е ресурс, който не се произвежда, очаквам инвестициите в земеделска земя да продължат. Просто хората, които го правят ще намалят интензивността на покупките и ще започнат детайлно да анализират сделките, които им се предлагат.

Сериозните инвестиционни намерения на пазара занапред ще бъдат на тези, които искат да осъществят конкретни проекти в земеделието, а не толкова на случайни инвеститори, търсещи доходност. От тук насетне значение ще имат комплекс от фактори – окрупненост на парцелите, достъп до комуникации (вода,ток) , наличие на работна ръка в региона, достъп до пътна инфраструктура и други…

Какви са рисковете при покупка на земеделска земя и как съветвате те да се избегнат?

Като всяка бързо ликвидна стока,земята не прави изключение и е нужно да се внимава при покупката й. Най-честите злоупотреби с хората, които искат да закупят имот, са свързани с качеството на земята. Много от тях закупиха необработваеми площи, а платиха немалко пари за тях. Това означава, че трябва да проверяваме дали имотът се обработва.

Тежестите също са скрит минус при покупката и при липсата на нужната проверка може да се окаже, че сме закупили имот с дългогодишен договор, сключен на нисък наем, което автоматично обезценява инвестицията. Общо взето препоръчвам на всички желаещи да закупят земеделска земя да се обръщат към специализирани агенции – хора, доказали се в търговията й.

Как върви политиката на комасация, която провежда БАСЗЗ?

Продължаваме да привличаме все повече членове,така успяваме да увеличим потенциалните площи, които за в бъдеще да се комасират. Всеки един проект се извършва с помощта на държавата. За тази цел поддържаме тесни контакти с държавната администрация на експертно ниво. Надяваме се в най-скоро време да бъде одобрен Кодексът на земята, в частност законът за комасацията, за да може комасационните проекти да се осъществяват по по-лесно постижим начин.

Статистиката показва, че за изминалата година са сключени най-малко договори за аренда на земеделската земя от 2008 г. насам. Как обяснявате това?

Не съм запознат с тази информация, но ако се изготви статистика колко от площите в страната вече са отдадени за период по-дълъг от една стопанска година, ще се даде по-точен отговор на този въпрос. Мога да добавя, че много от договорите за предходни години са сключени за по-дълъг период от време и все още не са изтекли, и съответно не се налага ново предоговаряне.

Интервю на Алма Давидова

Източник: Български фермер от 19-25 Април 2018, стр. 1, 2, 3; bgfermer.bg

В православния календар свети Трифон се чества на 1 февруари. Празникът е включен към цикъл от 3 последователни дни, наречени Трифунци – 1, 2, 3 февруари, които се празнуват съответно на 1 февруари – Трифоновден, на 2 февруари – Сретение господне и на 3 февруари – Свети Симеон. Последните два дни са свързани с въвеждането на Иисус Христос в храма от свети Симеон, а в народната традиция те се почитат в чест на вълците, които раждат малките си през този период.

Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните – за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.

Източник: sinor.bg

Какви бяха цените на земята през изминалата година, има ли все още кухи сделки и кога да очакваме нов кодекс за земята. Коментар по темите на председателя на Българската асоциацията на собствениците на земеделска земя (БАСЗЗ) Стайко Стайков.

Анализ: 176 335 дка ниви са сменили собственика си.

Когато се регистрира фирма и няма покритие и история не би трябвало въобще да се допуска да ползва земя, която не се знае на кой е. А и смятам, че трябва да се криминализират много неща, каза за Фермер.БГ председателят на Българската асоциацията на собствениците на земеделска земя (БАСЗЗ) Стайко Стайков по повод това как трябва да бъдат ограничени злоупотребите по повод наемите за земя. „Когато се прехвърля фирма парламента отказа да има 5-годишна давност да отговаря бившия собственик. Но ако отговаряш поне 2-3 години и когато е ефективна фирмата няма да има проблеми. В новия Кодекс за земята това може да е упоменато, както е и проблемът за идеалните части и за много други неща, които не са добре за нашето земеделие и се допускат все още измами. По този начин отблъскваме инвеститорите, защото те имат страх какво ще се случи с тяхната инвестиция“, обясни Стайков.

Според него нов Кодекс за земята е реално да излезе през 2019 г. „Но промени трябва да има, защото има проблеми със заграбване на чужда собственост и не мисля, че това ще е трудно да се реши“, добави той. По думите на Стайков в момента комасацията по ползване е удобна за всички, защото не се правят трайни инвестиции, по този начин се изтощава много повече земята и принадената стойност е все по-малко. „Според мен е правилно държавните земи трябва да участват и в комасацията, като експертното ниво трябва да бъде от всички партии, за да няма конфликт на интереси. Защото комасация без държавата е безсмислена. Става въпрос за административна подкрепа на държавата. Първите пет проекта, които направихме, нямахме финансиране от държавата. Тя е на доброволен принцип, но когато нещо в България е на този принцип, всички се съмняват, че ще се случи нещо“, каза Стайков и добави: „Идеята е да се направи механизъм, в който държавата да има някаква малка компенсация за това, че тя участва, защото за да върнем хората в селата, трябва да има комасации, с което да създадем някакви условия за нормален живот. Процесът на обезлюдяване продължава, но така е и в Испания, например. Всичко там е структурирано около Средиземно море и в големите градове Мадрид и Барселона, а във вътрешността на страната има проблеми.

Проблемът не е само в България. Експертите говорят, че все по-малко интерес има в областта на образованието от страна на младите хора, т.е. наистина трябва да се вземат мерки, които са адекватни и да се решават самите проблеми за България“. Затова, според председателят на БАСЗЗ трябва по някакъв начин правилно да се разпределят субсидиите, така че да се подпомогнат тези места в Европа, в които има проблем с напояването. „Като начало в Кодекса на земята трябва да се обясни по какъв начин ще става напояването, защото сега има няколко вида напояване. Има голям проблем откъм партиите, защото се спекулира от тяхна страна. Не може на много места в България в момента две години да не можеш да изкараш разрешително за сондаж, дори и да имаш комасиран парцел. Кое е това трайно насаждение, в което ти ще инвестираш милиони и ще остане без вода? А там са приходите, там е принадената стойност“, коментира Стайков.

Кухи сделки
„По принцип е много трудно да кажем кои са спекулативни сделки, защото и ние като собственици периодично в обследването на земята намираме грешки и водим дела с купена земя преди 10 години, от които излизат стари собственици“, каза Стайков. Според него кухите сделки драстично са намалели, защото преди две години нотариусите получиха достъп до личните данни. Така няма възможност пред тях да се явяват други хора. „Имаше хора с фалшиви лични карти, които продаваха земята, защото виждаха в регистрите къде няма движение. Този проблем се реши“, добави Стайков.

Рентите
„Тази година има застой на рентите, тъй като падна мярката за агроекология и наред с частично влошаване на някои места на метеорологичните условия, оказа задържане или лек спад при големите собственици, където наемите са в левове. Там, където наемите са в зърно, мисля, че няма промяна. За Северна България е около 50 лв. средната рента, като трябва да се изключат естествено Добрич, Силистра и поречието на река Дунав, защото там са най-плодородните земи, включително и Видин“, каза Стайков и добави: „Там, ако е само обработваема земя, са между 80 до 100 лв. Преди имаше и по-високи ренти, но и там има лек спад“.

Цената на земята
Цената на земята в момента на база на статистика, която имат от асоциацията от цялата страна има лек ръст от около 5% от миналата година. „Но няма нещо съществено, защото всички очакват какви промени ще има в земеделието. Няма голяма предлагане, но няма и голямо търсене, защото всеки е в очакване какво ще се случи по време на нашето председателство на съвета на ЕС догодина. Очакват се много средства да влязат в земеделието, но има един страх дали всичко това, което си говорим, ще се случи. Затова няма голям стрес на пазара“, обясни Стайков. Той добави, че голямо търсене има на големи парцели, но причината за това е, че не се предлагат. „Когато има предложение на висока цена, обикновено няма сделки“, отбеляза Стайков. Неговите очаквания за следващата година са да има застой, докато се реши какво ще се случва и през втората половина да има по-драстичен ръст от 10-15%. „От две-три години пазарът в България е стабилен. Цените на обработваемата земя стигнаха едни нива, който не са пик, но никак не са ниски. Но мисля, че няма да има нов голям стрес нагоре или надолу. Естествено, в райони, които са не толкова плодородни в момента няма търсене, защото с отпадането на мярката агроекология, много от средствата бяха намалени и не са компенсирани по никакъв начин. И там цените имат занижаване. Много е важно на експертно ниво човек да направи инвестицията, за да знае какво купува. Скъпите земи са в Северна България и в Централна и Южна, където са полските райони“, каза Стайков. За цените на големите парцели – над 200-300 дка, може да стигнат и над 2000 лв., но това е въпрос на договаряне, смята председателят на БАСЗЗ. По думите му това зависи от инвеститора и каква култура ще се отглежда. „В момента в България са хит трайните насаждения като лавандула, маточина. И такава инвестиция се прави за трайни насаждения. Няма как да се инвестират много средства в разпокъсана земя, а после да се търси вариант за частично комасиране, защото който разбере, че искате да отглеждате трайни насаждения, съседните парцели вече много трудно могат да бъдат купени или започва изнудване и не става реално уедряване на собствеността“, добави Стайков.

Източник: fermer.bg