Категория: Без категория

Остава седмица до крайния срок за обществено обсъждане на поредния ремонт на Закон за поземлените отношения и опазването на земеделските земи. В момента тече срокът за изработване на становища по новия проект, замислен първоначално като Кодекс за земята – основен нормативен акт в сектора. Това е вторият кръг от обществени консултации по проекта за по-малко от половин година, припомня Фермер.бг. Първият беше в края на лятото и началото на есента по проекта, наречен Закон за поземлените отношения и опазването на земеделските земи.

След дискусия в парламентарната Комисия по земеделие беше решено обхватът на закона да се разшири. Беше определен и нов срок – 28 февруари 2019 г., в който правителството трябва да внесе проекта в Народното събрание. „Новият проектозакон е дори по-лош от предишния. Той ощетява собствениците и нарушава конституционното право на 3,5 млн. Българи“, коментира Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ). „В момента обсъждаме нашите предложения и ще ги внесем“, посочи той. Един от невралгичните моменти, според него, остават „белите петна“, които са заложени като опция и в новия проектозакон.

„Никъде в Европа няма такова нещо, а ние трябваше да го прилагаме за малко. В новото предложение на законопроекта отново ги има и това ощетява собствениците. Ние сме и ползватели, но все пак е нарушено конституционното ни право“, посочи Стайков и добави, че това нещо със сигурност ще ни доведе до проблеми с Европа.

Според Стайков причината да се прави пореден и то не особено ефективен ремонт на този закон е, че се работи отзад напред. По думите му трябва да се изгради паритет, да се направи така, че да има равнопоставеност между собствениците и ползвателите, защото иначе се получават резки разлики, които ощетяват едните или другите. Според него цената на земята няма да претърпи някакви резки спадове или ръстове. Причината за това е, че с проблемите с комасацията, напояването и продължаването на прилагането на „белите петна“, в комбинация с „некачествен“ закон, привличането на големи инвеститори и желаещи да купуват земя, няма да е много вероятно. Крайният срок за подаване на предложения в рамките на общественото обсъждане е 16 януари.

Източник: zemia-news.bg

Ресорното ведомство пусна нов законопроект

Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) откри обществено обсъждане на вижданията си за бъдещия законопроект за поземлените отношения и опазването на земеделските земи.

Вижте идеите за бъдещия Кодекс за земята

Ресорното ведомство публикува на сайта си проектозакона, чието обществено обсъждане започва днес, 27 август и ще продължи до 26 септември 2018 г.

„С проекта се създава организирана и последователна цялостна уредба на поземлените отношения, която да преодолее недостатъците на настоящата регламентация в отделни и различни по степен нормативни актове, да премахне противоречията между тях, да даде цялостна, достатъчна и оптимална регулация, съобразена с актуалните обществени отношения в страната“, пише в мотивите на документа.

Основната уредба на собствеността и ползването на земеделските земи е регламентирана в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), който е приет в началото на 90-те години на двадесети век, като важна част от група закони, имащи за цел провеждане на процеса по реституция и организиране на поземлените отношения, произтичащи от нея.

Вижте част от идеите на МЗХГ по някои основни точки:

В глава „Уедряване на земеделските земи по собственост“ е предвидена възможност картата на възстановената собственост и кадастралната карта и кадастрални регистри да могат да бъдат изменени за създаване на уедрени поземлени имоти със заповед на министъра на земеделието, храните и горите.

Предвижда се промяната на начина на трайно ползване на имоти, включени в обхвата на специализиран слой „Постоянно затревени площи“, да може да се извършва само след тяхното изключване от слоя със заповед на министъра на земеделието, храните и горите.

Предвидено е задължение за МЗХГ да поддържа специализиран софтуерен продукт за всяко землище, в който общинските служби по земеделие са длъжни да регистрират представените актове за ползване на земеделските земи (договори, административни, съдебни и други правни актове, които доказват притежаването на право, включващо в съдържанието си правомощие за ползване на земеделската земя), както и споразуменията за тяхното изменение или прекратяване, сключени при спазване на изискванията за форма.

Освен това договорът за наем на земеделска земя със срок над една година, както и споразумението за изменението или прекратяването му, да се сключва в писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите на страните и да подлежи на вписване в службата по вписванията по местонахождението на имотите. Когато договорът за наем на земеделска земя със срок над една година се сключва от съсобственик или съсобственици на земеделска земя, притежаващи повече от 25 на сто идеални части от съсобствения имот, или от упълномощено от тях лице, е посочено, че срокът на договора е до 3 години, съгласно условията на чл. 229 от Закона за задълженията и договорите. Упълномощаването трябва да бъде с изрично пълномощно с нотариално удостоверяване на подписите на упълномощителите. Изрично е посочено, че в тези случаи отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността.

Предвиден е нов подход за гарантиране правата на собствениците на т. нар. „имоти – бели петна“, а именно заповедта, с която директорът на областната дирекция „Земеделие“ одобрява масивите за ползване, да влиза в сила след заплащането на дължимите суми за ползването на имотите. Когато участникът не е заплатил дължимите суми в определения срок, директорът изключва определените му за ползване „имоти – бели петна“ от споразумението.

По отношение на земите от държавния поземлен фонд (ДПФ), при изготвения анализ се установи, че нито закона, нито правилника, дават ясна дефиниция на понятието „държавен поземлен фонд“, а институтът е важен, защото е с широко практическо приложение. Определението се извлича от разпоредби на двата нормативни акта при систематично тълкуване, като между тях в някои случаи има несъответствие. Правилата за ползването и разпореждането със земите от ДПФ не са систематично подредени в закона и правилника, няма ясно разграничени институти относно управлението и разпореждането със земеделските земи от този фонд, и със земите в бившите стопански дворове – частна държавна собственост, което налага относимите разпоредби да се издирват във всички глави на закона и правилника и да се изследва връзката между тях. Освен това, практиката по прилагане на част от разписаните процедури показва, че те се нуждаят от усъвършенстване, с оглед новите обществено- икономически условия в страната.

С оглед направените констатации, в новия нормативен акт съществуващите законови и подзаконови разпоредби, относими към земеделските земи от ДПФ и земите в бившите стопански дворове, са систематизирани в поредни глави и раздели, като в част от процедурите са въведени нови правила при управлението и разпореждането с тези земи, както следва:

– Дадена е легална дефиниция за обхвата на земеделските земи, които се включват в понятието „държавен поземлен фонд“, като по този начин те се разграничават от земите в стопанските дворове, част от които не представляват земеделски земи и са със статут на земи – частна държавна собственост, които се управляват от министъра на земеделието, храните и горите по ред, различен от този за земеделските земи;

– Прецизирани са правомощията на министъра на земеделието, храните и горите относно управлението и разпореждането със земите от държавния поземлен фонд, с оглед създадени по – късно нови процедури, действащи към момента;

– Уредени са общи положения за земеделските земи от държавния и общинския поземлен фонд относно статута, предназначението, разпореждането и отдаването им за ползване чрез търг и без провеждане на тръжна процедура по пазарни цени, като са определени минимални и максимални срокове за отдаване под аренда за отглеждане на едногодишни полски култури и за създаване и отглеждане на трайни насаждения;

– В процедурата за отдаване на земите от държавния поземлен фонд под наем или аренда чрез провеждане на тръжна процедура, е променен срокът (от 31 март на 15 февруари на текущата календарна година), до който министърът на земеделието, храните и горите издава заповед за откриване на търга за следващата стопанска година, предвид, че действащия към момента срок забавя провеждането на търговете и респективно – сключването на договорите, което затруднява включването на наетите имоти в споразуменията за ползване по масиви до определения в закона срок;

– Разписани са нови разпоредби, които дават възможност на регистрирани земеделски стопани до 40 години, да участват на търга за отдаване на земеделски земи от ДПФ под наем или аренда, за имоти, определени от министъра на земеделието, храните и горите по утвърдена от него методика, с цел стимулиране на млади земеделски стопани да създават стопанства или да разширяват съществуващите такива, с оглед европейските регламенти за подмладяване на сектора;

– Предвижда се отпадане на конкурсната процедура за отдаване под наем или аренда на земи от държавния и общинския поземлен фонд, предвид че условията за провеждане на конкурс се определят по преценка и критерии, определени от министъра, на които отговарят определен кръг субекти и може да се счете, че същите са субективни и не са така ясни и прозрачни, каквито са уредените в тръжната процедура, в която могат да участват всички заинтересовани лица, в условията на свободна конкуренция. Следва да се отбележи, че през последните 15 години, конкурс за отдаване на земеделски земи от държавния поземлен фонд под наем и аренда, не е провеждан;

– Разпоредбите относно отдаването на земеделските земи от държавния и общинския поземлен фонд без провеждане на търг са прецизирани, като се предлага да отпадне възможността за отдаване по този ред на маломерни и неизползвани две и повече години имоти, като в разписаните процедури са включени и земите от общинския поземлен фонд;

– Прецизирана е процедурата по разпределение на общинските и държавни пасища, мери и ливади, като съществен момент е, че съответните комисии ще разпределят в съществуващата последователност първо имоти от двата фонда в землището, където е регистриран животновъдният обект на лицето, а при изчерпване на ресурса от общински и държавни земи в същото землище, ще разпределят имоти от двата фонда в съседни землища;

– Предвижда се отмяна на Наредба № 19 от 2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им, като разпоредбите на същата ще бъдат включени в законопроекта. Ще бъде регламентирана забрана за извършване на строителство по реда на Наредба № 19 от 2012 г. в земеделски земи с начин на трайно ползване – пасища, мери и ливади, включени в слой „Постоянно затревени площи“;

– Въвежда се изричен документ, доказващ срока на валидност на решението за промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди за изпълнение на концесионен договор;

– Отпада заплащането на местна такса, определена от общинския съвет при промяна на предназначението на земеделска земя от общинския поземлен фонд. Хипотезите, при които общината трябва да заплати на самата себе си такса за промяна на предназначението на земя от общинския поземлен фонд, представляват случаи, в които реално не се заплаща такса, тъй като собственикът на земята заплаща на самия себе си тази такса, което противоречи на основания принцип, че при промяна на предназначението на една земеделска земя в неземеделска се заплаща такса и то конкретно за това, че тя престава да се ползва според основното си конституционно предназначение. Основното и водещото при промяна на предназначението са качествата на земеделската земя, а не нейната собственост. В законопроектът са предвидени изрични хипотези, в които общината няма да дължи такса за промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди, а именно: за земи, за които има влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на национален обект или на общински обект от първостепенно значение, които стават публична държавна или публична общинска собственост; за земи, изключени от строителните граници на населените места, определени със застроителен и регулационен план или с околовръстен полигон, когато отново се иска включването им в същите граници; когато се променя предназначението на земеделска земя от общинския поземлен фонд за изграждането на обекти, които ще бъдат публична общинска собственост; когато се променя предназначението на земеделска земя за изграждането на обекти, които ще бъдат публична общинска собственост и за които ще се провеждат отчуждителни процедури;

– Ще бъде ясно регламентирана компетентността на комисиите, в чиито правомощия е да разрешават временно ползване на земеделска земя за неземеделски нужди; Прецизирани са текстовете относно необходимите документи за провеждане на процедурата за разрешаване на временното ползване на земеделска земя;

– Въведена е нова процедура – промяна на предназначението на неземеделска земя в земеделска. Предоставя се правна възможност на собственици на поземлени имоти, разположени извън границите на урбанизираните територии, които според кадастралните регистри, по вид територия и начин на трайно ползване, не са предназначени за земеделско ползване, но фактически се ползват за земеделски нужди, да подадат заявление до Комисията за земеделските земи за безвъзмездна промяна на предназначението им от неземеделска в земеделска територия;

– По отношение на административнонаказателни разпоредби – детайлно ще бъдат разграничени правомощията по издаване на наказателни постановления във връзка с извършени нарушения по новия законопроект. Предлага се санкцията/глобата по наказателни постановления, издавани срещу лица, които използват земеделска земя за неземеделски нужди, да се определя като 10% от двойния размер.

Източник: https://fermer.bg

4 пъти е скочила цената на земеделските земи от 2010 година досега, показват сравнителните данни на националната статистика. В края на миналата година най-скъпо, един декар обработваема площ се е продавал в Североизточния регион. Средната цена е 1400 лева, като най-високите стойности са отчетени в Добричка област – 2032 лева средно. Цените на земеделските площи в Шуменска област са средно над 800 лева за декар. Благоевград, Варна и Видин са другите три области, в които цената на земеделската земя се задържа трайно над 1 000 лева за един декар. В дъното на своеобразната класация се нарежда област Перник, където 1 декар земеделска земя се продава средно за 95 лева.

Източник: www.bnr.bg

Министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов одобри със своя заповед Указания за прилагане на два от новите членове на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).

Вижте идеите за бъдещия Кодекс за земята

Документът от десет страници разписва всички процедури и срокове за внасяне на декларации в общинските служби по земеделие, както и за създаване на масиви за ползване на земеделски земи. Заповедта на министъра урежда прилагането на два члена от Закона – член 37б и 37в.

Ако собствениците и особено тези от тях, които обработват лично земите си и ги заявяват за подпомагане, не подадат декларация за ползването, имотите за които не са сключени договори за наем или аренда ще се включат в процедурата за създаване на масиви за ползване, като т.нар. имоти – бели петна.

За целта се публикуват съобщения на интернет страницата на МЗХГ и на областните дирекции „Земеделие“, както и обяви на видни места в кметствата, общините, областните администрации и местния печат. Декларациите за начина, по който ще се използва имотът през следващата стопанска година, се подават в срок до 31 юли, гласят Указанията.

Всеки от съсобствениците може да подаде декларация, като всички останали съсобственици в имота могат да се ползват от нея. Ако собственик не желае някой от имотите му да се включва в масиви за ползване, той трябва изрично да посочи това в декларацията си.

Службите по земеделие няма да се занимават със споровете кой от два или повече договора за ползване на един и същи имот е действителен за съответната стопанска година. Това ще се решава от съсобствениците, а ако те не могат да се разберат, ще трябва да се обърнат към компетентен съд.

Общинските служби по земеделие трябва в срок до 1 август да изготвят предварителни регистри на имотите, които трябва да бъдат включени в процедурата за създаване на масиви за ползване. В срок до 20 август местни комисии с участие на кметовете и службите по земеделие определят върху копие от кадастралната карта територията, върху която са създадени масиви за ползване и техните граници.

Споразуменията за ползване на масивите се сключват в срок до 30 август по образец, утвърден от министъра на земеделието, храните и горите. За стопаните е важно да знаят, имотите, които са декларирани за ползване в реални граници, както и имотите с траен начин на ползване – пасища, мери, ливади, не се включват в процедурата за създаване на масиви за ползване.

Общинската служба по земеделие в срок до 25 август публикува обява за изготвените регистър и карта на ползването в кметството и в сградата на службата. Обявата се публикува и на интернет страницата на общината и на съответната областна служба „Земеделие“.

Промени в проектите на регистъра и картата могат да се правят в срок до 30 август по инициатива на комисията или на заинтересуваните лица.

В срок до 1 октомври директорът на областната дирекция „Земеделие“ издава заповед, с която одобрява сключеното споразумение за масивите за ползване, като до 10 октомври те трябва да бъдат обявени в кметството, в сградата на общинската служба по земеделие и на интернет страниците им.

Източник: www.fermer.bg

През последните една-две седмици перспективите за производство на пшеница в света се влошиха още повече, което логично рефлектира със значимо повишение на цената на международните и представителните регионални пазари. Най-актуална към началото на август е прогнозата на Международния съвет по зърното (International Grains Council — IGC).

В доклада за със¬тоянието на глобалния зърнен баланс, оповестен вечерта на 26 юли, Съветът сведе оценката си за размера на глобалната житна реколта през 2018/19 г. до 721,0 млн.т, което е с 16 млн.т по-малко в сравнение с предишния доклад от 2 юли и с 37 млн.т под резул¬тата от пред¬ход¬ния сезон 2017/18 г.

Основни причини за корекцията в глобалния добив са рязкото сваляне на прогнозната планка за Русия и ЕС . В новата редакция на баланса новата руска реколта се оценява само на 66 млн.т, а производството на пшеница в ЕС — на 139,9 млн.т (в това число 131,2 млн.т – мека пшеница). Същите прогнози на 2 юли бяха съответно 70,9 млн.т и 147,3 млн.т (138,4 млн.т) и 84,9 млн.т и 151,2 млн.т (141,8 млн.т), ожънати предходния сезон.

Междувременно и прогнозните данни за Украйна, Австралия и Китай също са влошени. Украинската реколта от пшеница се очаква да възлезе на 25,5 млн.т в сравнение с 26,2 млн.т, очаквани само преди един месец и 27 млн.т, произведени 2017/18 година.

Коментирайки доклада на Съвета участниците в зърнената търговия и анализаторите акцентират преди всичко върху най-важния за тях параметър — обема на руския износ. Този показател е коригиран надолу с 3,4 млн.т спрямо данните от началото на месеца — от 33,7 млн.т на 30,3 млн.т, с 12 млн.т по-малко в сравнение с 2017/18 г.

Източник: http://www.zemia-news.bg

Стайко Стайков – председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи /БАСЗЗ/

– Г-н Стайков, Вашият коментар за състоянието на пазара на земи в България?

– Пазарът на земя е стабилен, няма признаци на сътресения. Очакваме да има нормален ръст. Поземлените отношения се развиват много добре в България. Очакват се по-добри добиви, по-голяма печалба за фермерите, което пък е предпоставка за интерес към земеделската земя.

– Има ли интерес от чужди инвеститори?

– Трудно биха се заинтересували чужди инвеститори. Една от причините, е че най-разпокъсаната земя в ЕС се намира в България. Парцелите не са комасирани, нямат напояване, или ако е имало такова, тези системи са разрушени. Също така трудно чужденец би се оправил с настоящите закони, свързани с ползването на земя.

– Защо?

– Причината е, че такъв чужденец ще трябва да се договоря с другите арендатори или наематели на площи, къде и кои земи ще му бъдат предоставени, понеже той всъщност няма да ги обработва в реални граници. Затова смятам, че няма голям стрес на пазара, защото реалната конкуренция в случая са българи, понеже чужденци от трети страни няма право да купува земя

– Ние, българите, имаме ли основание да се страхуваме, че чужденци ще купуват наша земя?

– Смятам, че е добре да търсим чужди инвеститори, като цяло. Особено в туризма, земеделието и въобще други отрасли, иначе няма как да развием нашата икономика. Ноу-хауто ще влезе в България с чужди инвестиции. А те в земеделието са все по-малко. Чужденците се стремят да продават и да излизат от своите инвестиции в България.

-„Най-разпокъсаната земя в ЕС се намира в България” – Какво имате предвид?

– Става дума за купувачи на земеделски земи, които са основно от Европейската общност, понеже бизнесмени от Третия свят, Африка, САЩ, Америка, Русия нямат право да купуват. Те предимно са имали спекулативно отношение към пазара на земи. И са купували земята по-евтино. Вече обаче са минали пет години оттогава, например, и те вече могат да излязат с добра печалба, като продадат тези обработваеми площи. Защото цените на земите са се покачили. Тези бизнесмени сега предпочитат да инвестират в Румъния, тъй като цената на земята там е по-ниска. Както казах, те са такива играчи, които не обработват земята, а са направили инвестиции в нея със спекулативна цел. Продават я, защото в този момент цените на земите са добри. Не се знае какво ще стане в близките четири години, защото засега новото ОСП 2020 не гарантира какви ще са субсидиите в България. Ако е така, могат да паднат цените на земята.

– Кои са основните фактори за по-добри цени на земята тук?

– Първо, трябва да има комасация, окрупняване на парцелите, да има цялостен закон за хидромелиорацията с комасацията. По отношение на напояването, поне за България се обещаваше да се случи нещо от 2014 г. до 2020 г., но нищо не се стартира. В момента също няма нищо конкретно и точно.

Също, трябваше европейските субсидии да се изравнят, но не се случва нищо такова. Сега сме под условие на Брекзит и се търси вариант да се намаляват субсидиите.

– Вие смятате, че ЕС е виновна затова, че не е стартирала мярка за напояване, а не ние, така ли?

– Не зная защо тази мярка не стартира. Мисля, че вината е колкото наша, толкова и на Европа. Ние сме си виновни, че не сме си защитили интересите. Щом има подписани договори, които е трябвало да стартират през 2014 г., значи ние не сме си защитили интересите. Сега Европа търси начин да спести средства. Но ние трябва да сме активни за това напояване. Ето, затоплянето е очевидно, в Южна България, например, става все по-трудно отглеждането на култури като слънчоглед. Все по-трудно ще става без напояване и рано или късно този тип земеделие ще доведе до ерозия на почвите. В момента ние сме с една от най-хубавите земеделски земи в ЕС.

– Защо?

– Защото отскоро започнахме да провеждаме практики с различни видове торове. Също така, не е заразена земята, доскоро нямаше болести. Те отскоро започнаха да се появяват, като тези в другите страни от ЕС. Как точно става, не мога да кажа, но вероятно те се вкарват в почвата със семената и после се лекуват с определен препарат. Много често по земеделските семинари се коментира, че понеже сме в една общност – ЕС, няма как да се опазим от такива болести. Но в крайна сметка, аз не мога да твърдя, че всичко това е вярно на 100 процента. Но не може да не прави впечатление фактът, че определени компании предлагат препарат за обеззаразяване преди да е дошла болестта. Най-важното за нашата почва е, че отскоро третираме с европейските препарати.

Най-важното е, че нашата земя е най-запазена, това го доказват вкусовите качества на плодовете и зеленчуците. Ние сме от малкото страни, които могат да си позволят да консумират плодове и зеленчуци с такива вкусови качества.

– Това е подкана от Ваша страна да се ползват български семена ли?

– Не бих казал, защото ние почти разрушихме научните институти и няма как да се върнем назад, на този етап. Ние имахме много институти, дори повече от необходимото, но наши специалисти сега работят в Сърбия в различни видове институти, включително за производство на семена. Когато съкращават бройки в тези институции, няма как да се продължи развитието на българската наука. Ние, земеделците не можем да разчитаме само на местни сортове, които се засяват пробно и не е ясно каква ще е реколтата.

От друга страна, ние, българите, сме свикнали да подкрепяме сякаш повече чуждото, а не родното. Така дълги години се отричахме и от хубавите неща. Например, български сорт пшеница, която не се нуждаеше от третиране с препарати, в момента дава по-ниски нива реколта, защото дълги години малко хора я използваха. Предпочитаха по-продуктивните западни френски сортове, които много често са с 20-30 процента по-високи добиви.

– Къде са най-високите цени и най-ниските на земята в България?

– Най-ниските са в Хасковска област. Там са и най-лоши почвено-климатичните условия. Много е раздробена земята, често срещани са парцелите от пет декара. Още след месец май няма дъждове, добивите са по-ниски от Централна и Северна България. А най-високи са цените на земята в Добруджа и Силистра.

– Какви са цените на земята?

– Към момента в районите на Силистра и Добрич вървят от 1400-1500 лв. на първичен пазар, а при корпоративните сделки – между 1600 лв. и 1800 лв. Въпреки че там няма много сделки се създава погрешна представа, че има активен пазар на земя.

– Вие казахте, че има разлика между данните на НСИ и тези на БАСЗЗ?

– Да, тя се дължи на изключенията. Например, Националният статистически институт дава данни на база изповядани актове. Тази година може да има сделки на високи корпоративни цени и примерно една от тях е при 2500 лв. за декар, но това не е водещо. Ние, от БАСЗЗ, правим сделки на 1500 лв. и 1600 лв. до 1700 лв. за дка. Истината е, че в самия район вече няма голямо предлагане на земеделска земя. Това е нормално, защото там много рано се разви земеделието.

– Кажете за Северозападна България.

– Има бум на пазара на земеделски земи във Видин. В района има концентриране на спекулативни играчи, също така голяма конкуренция, защото земята се работи на пазарен принцип. Наблюдава се рязък скок на земеделска земя, дори има надвишаване на цените във Видин.

В Брегово, например, цените винаги са били много високи, както и землища от района на Враца и Монтана до река Дунав. Там, например, има индивидуални сделки, които са с високи цени, но те нямат нищо общо с първичния пазар.

– Какви са цените във Видин по Ваша статистика?

– Между 900 лв. и 1100 лв. Средната цена е това.

– А в Монтана и Враца?

– В Златията достигат до 1300 лв., но нормалните цени са 800 до 1100 лв., в Монтана са от 900 до 1100 лв. В полупланинските райони са малко по-ниски цените. По поречието на Дунав сделките стават на преговори, защото няма голямо предлагане.

– Вие смятате ли, че комасирането може да спре обезлюдяването? Визирам примерите по време на Вашия семинар как комасацията в Германия се грижи за инфраструктура, боядисват се къщите на хората, за да се върнат в селата и др.?

– Ако има истинска комасация, в която участва държавата и Европа, има шанс да спасим населението в селските райони. Там, където няма хора, няма какво да върнем. Но за останалите комасацията е реален повод да ги задържим и да върнем по-млади постепенно. Комасацията е пренареждане на инфраструктурата в цялото село, уедряване на площите. Гаранция за някакъв ред. Например, по-малък парцел с овощна градина да не се намира по средата на друг парцел с пшеница, нали така. Също така, възстановяване на общински социално значими сгради. Детски градини, пътищата и т.н. Това, заедно с по-доброто подпомагане, се очаква в новата ОСП да задържи хората по места, а ако може да се върнат и желаещи да живеят на село.

Защото младите семейства трябва да има с какво да се занимават. В ЕС много от държавите субсидира много повече земеделските си производители. Така е, защото те смятат, че земеделците са тези, които правят държавата да е по-красива и да изглежда добре, и осигуряват и храната. Тези процеси трябва да се развиват цялостно.

– Откога сте членове на ЕС ELO?

– Вече втора година сме член на ELO, това е много сериозна организация и заедно с тях смятаме, че ще можем да прокараме идеи за комасация и напояване. Истинското земеделие никъде не може да се извършва без субсидиране от държавата. ELO ни помагат с информация, разчитаме, че те ще подпомогнат много хора. Сега сме пуснали искания за участие в проекти, които да бъдат финансирани относно екологията и по-неразвити райони на България, но очакваме да конкретизират темите.

– „В момента България е с една от най-хубавите земеделски земи в ЕС”

– Бъдещето на Европа е свързано с опазване на околната среда, вярваме, че ще си помогнем с хидромелиорация и комасация. ELO могат да ни помогнат да решим нашите проблеми. Малко са неправителствените организации в България, които участват в такива европейски струкури. А както в ELO, така и в Копа и Коджека участват много земеделци и на база на това се вземат решения.

– Бъдещето на земеделието?

– Това ще е екологичното земеделие, свързано с опазване на околната среда. Смятаме, че в България все още има неразработена земя. Те са пустеещи, с храсти, които могат да бъдат почистени. С две думи, при добро управление могат да влязат във фонда като ниви. Така още ще се увеличи земеделската земя на България и ще доведе до нейното окрупняване.

„Неясни са субсидиите по ОСП 2020. Това може да стане причина цените на земята да паднат“

Източник: http://www.agrotv.bg

Необходимо е приемането на промени в Закона за комасацията на земеделската земя, за устойчиво развитие на земеделието у нас коментира за радио Стара Загора Стайко Стайков, председател на Управителния съвет на Асоциацията на собствениците на земеделски земи в България. От асоциацията настояват за промени и по отношение хидромелиорацията на земеделските площи с цел привличане на инвеститори, особено по отношение на трайните насаждения. Изготвянето на нов Кодекс за земята ще обедини всички направени досега промени в законодателна рамка и дългосрочно ще гарантира по-интензивното развитието на сектора. През 2018 година се наблюдава тенденция на задържане цената на земеделската земя, търсенето и предлагането са на ниски нива, коментира още Стайков. В момента в южна България декар земеделска земя в полските райони се търгува на цена от 800-до 1000 лева. Стайков прогнозира и плавно покачване в цената на земята предвид промяната на директните плащания за България, заложени във финансовата рамка на общата селскостопанската политика на ЕС в периода 2020-2027 година

Източник: БНР- радио Стара Загора

Започна обществена консултация за изготвянето на законопроект, който да обедини нормативните актове за земеползването в България. Поканата е отправена от агроминистерството, което призовава всички заинтересовани да дадат предложения за законопроекта.

Обществената консултация се открива за 30 дни, като започна на 10 юли 2018 година, според съобщението в Портала за обществени консултации.

Народното събрание възложи на 19 септември 2017 г. на агроминистерството да изготви анализ и стратегия за поземлените отношения в България. Анализът и стратегията са внесени на 28 декември 2017 г. и от тази дата тече 10-месечен срок за представяне на проект на единен законодателен акт.

Сега два закона регулират земеползването – Законът за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и Законът за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ). Според съобщението те имат редица недостатъци и противоречия.

ЗСПЗЗ е приет в началото на 90-те години на двадесети век като важна част от група закони, имащи за цел провеждане на реституция. Съществена част от разпоредбите са изчерпали действието си, а някои от тях напълно са изгубили приложимост.

Реституцията като институт в голяма степен е „изчерпана“ и се предлага да бъде обособена в самостоятелен нормативен акт, като този акт може да продължи да бъде ЗСПЗЗ.

Ето какво планира да обхване агроминистерството в новия кодекс:

– делби на земеделски земи;

– начинът на ползване на постоянно затревени площи ще променя само след изключването им със заповед на агроминистъра;

– създаване на специализирана карта и регистри за текстови и графични данни за ползването на нивите, които не са включени в кадастрална карта;

– подобряване на сегашната процедура за разпределение на масиви;

– ще бъде уреден обменът на данни между МЗХГ и Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) чрез отдалечен достъп;

– въвежда се единна дефиниция за явна фактическа грешка при промени в карти и регистри;

– нов ред за разпределение на държавните и общински пасища, мери и ливади. Обща комисия на общинската администрация и на областната дирекция „Земеделие“ ще разпределя пасищата от общинския и държавния фонд;

– общи положения при ползване на земите под наем или аренда от държавния и общинския фонд . Ще се въведе максимален срок на договорите за аренда за едногодишни полски култури (10 стопански години), а за договорите за трайни насаждения – до 30 стопански години.

За последните се предвижда възможност за анексирането им до изтичане на срока на плододаване, при арендна вноска, определена по пазарен механизъм; предвижда се да отпадне възможността за отдаване под наем или аренда на земи от държавния или общинския фонд чрез конкурс;

– ще бъдат прецизирани процедурите по отдаване на земи под наем или аренда чрез търг; без провеждане на тръжна процедура и предоставяне на такива земи за безвъзмездно ползване на бюджетни организации;

– ще има подробна процедура за учредяване на различните видове ограничени вещни права върху земи от държавния фонд;

– замени на земи от държавния фонд с частни земи;

– разпореждане със земи от държавния или общинския поземлен фонд, заети с овощни насаждения – предвижда се да се уреди процедурата за продажбата на тези земи, с оглед констатирани непълноти;

– разпореждане със земя, върху която е извършено строителство преди влизането в сила на ЗСПЗЗ – комисия ще подпомага министъра на земеделието;

– предвижда се нова процедура за продажба на свободни земеделски земи от държавния фонд на притежатели на компенсаторни инструменти и заплащане на 40 на сто от цената на имота в лева, при начална тръжна цена, определена по пазарен механизъм. Ще бъде отменена Наредба №16/2000 г.;

– ще се прецизират и допълнят процедурите за продажба на земи в стопанските дворове.

– детайлно ще бъдат регламентирани правата и задълженията на собствениците и ползвателите на земи във връзка с опазването им;

– рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт;

– строителство в ниви без промяна на предназначението им – предвижда се отмяна на Наредба № 19 от 2012 г. (обн. ДВ. бр. 85 от 2012 г.), като разпоредбите й ще бъдат включени в законопроекта.

Ще има забрана за строителство в пасища, мери и ливади. Така ще се изпълнят поетите от България като член на Европейския съюз ангажименти за опазване на постоянно затревените площи;

– предвижда се да бъдат изрично регламентирани хипотезите, в които комисиите ше могат да отказват да утвърдят площадка за проектиране;

– временно ползване на земеделска земя за неземеделски нужди;

– категоризиране на земеделските земи при промяна на тяхното предназначение – предвижда се въвеждане на обжалване на актовете и по съдебен ред с цел защита правата на заинтересованите лица;

– административнонаказателни разпоредби.

Източник: www.investor.bg

Чужденци, инвестирали в българското земеделие преди 10 години, разпродават нивите, а новата земеделска политика на ЕС ще възпре бъдещ ръст на цените.

Галопиращите цени на пазара на земеделска земя у нас през последните ю години вече са в далеч по-здрави юзди. Моторът на ръста на продажните цени на нивите и на арендата – евросубсидиите, вече влизат в изцяло нова роля на задържаща спирачка, тъй като за разлика от времето от 2007 г. до 2016 г., когато се повишаваха всяка година, те вече достигнаха своя максимум. Ако във времето от 2010 до 2017 г. официалната статистика показва, че средната цена на нивите у нас е поскъпнала с 212,5%, а само за 2017 г. с 25 на сто, то във времето след 2020 г., браншът очаква укротяване на ръста с по 3-5% на година. Любопитна тенденция е, че в момента чужденци, инвестирали в българските ниви преди ю години, разпродават земите си, доволни от повишилите се в пъти цени, гарантиращи богата възвръщаемост на инвестициите им.

Само за 2017 година средната цена на нивите в страната е нараснала с близо 15 на сто до 872 лева за декар, като за първи път, и то в житницата на България – Добрич, средната цена е прескочила психологическата граница от 2000 лв., като най-скъпата сделка е сключена на 2032 лв. за декар. Това поне показват официалните данни на Националния статистически институт (НСИ), въпреки че на пазара се случват сделки на много по-висока стойност, за комасирани парцели. Но и само официалната информация показва, че за година ръстът е бил 27%, защото максималната цена през 2016 г. е била 1602 лв. Според представители на сектора обаче сделките за малки парцели в Добруджа продължават да се сключват на 1600 -1800 лв. за декар. „Цени над 2000 лева за декар могат и се получават само за комасирани парцели от над 100 дка. Такива масиви в Добрич се продават и по 2500 лв. за декар“, коментира пред „Икономист“ председателят на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) Стайко Стайков. Не така обаче смятат от Съюза на кооперациите в България. „2000 лв. цена за декар в Добрич отдавна е прехвърлена, просто на хартия се отчитат по-ниски стойности. Продажна цена в тези граници се дава и за по-малки парцели земя особено ако те са до едър блок на земеделец и са му необходими, за да разшири и оедри стопанството си“, коментира пред „Икономист“ Явор Гечев, шеф на Съюза.

Любопитни са големите разлики в продажните цени на нивите в самия Североизточен район. Ако в Добричка област говорим за 2000 лв. и нагоре за декар, то в съседна Силистра реалните продажни цени на пазара се случват между 1300 1500 лв. за декар, според бранша. По данни на НСИ обаче средната цена е 620 лв. за декар. Главната причина е, че там трудно се намират уедрени масиви земя.

Северозападът не е евтин.

Може да е смятан за най-изоставащия регион в страната, но Северозападна България не е мястото с най-евтина земеделска земя. Най-ниските стойности са измерени на юг. По данни на БАСЗЗ най-евтините ниви са в района на Югоизточна България – Хасково, Странджа, Сакар, Родопите, като сделки се сключват в широки граници от 300 до 700 лв. за декар. Най-ниските цени от 300 до 500 лв. за декар са отчетени в Кърджали.

„Климатът много повлия на тази тенденция, защото се наблюдава трайно засушаване в региона. Допълнителна причина е начупеният релеф, който не спомага за лесното обработване, а добивите са по-ниски. Ако средно за Южна България големината на парцела е 5 дка, то в тези райони уедреният парцел е не повече от 2 дка“, добави още Стайков. В същото време във Видин сделките за ниви по информация на бизнеса се сключват на цени от поне 800 лв., а по данни на НСИ – 1200 лв. Експертите са убедени, че целта на тези продажби в Северозапада е земеделие, а не социално преживяване чрез продажба на земя. В първите години след влизането на България в ЕС масово бедните хора от района (особено в община Бойница) разпродаваха нивите си дори за под 100 лв. на декар, за да платят текущите си разходи. „В района на Видин има повече валежи, оттам добивите са повече, отглежда се и една ключова за животновъдството култура – царевицата, която я няма в Югоизточна България. Наред с това там има и повече играчи на пазара, което вече е причина за достигане на границата от 1000 лв. за декар“, смята Стайко Стайков. Наблюденията му бяха потвърдени и от Асоциацията на зърнопроизводителите в България. По данни на НСИ обаче най-евтини са нивите в Перник – 95 лв./дка.

Италианци и французи доволни разпродават

Напук на страховете на управляващи и част от фермерите в България, че чужденци ще изкупят нивите в България, оказа се, че в момента се наблюдава точно противоположната тенденция. „Наблюдаваме доста чужденци, които в момента разпродават земя. Причината е, че те смятат, че са постигнали максималната възвръщаемост за своята инвестиция. През 2007 г. са купили нивите за около 100 – 200 лв. за декар, а сега ги препродават за над 1000 лв. Наред с това няма индикации и за навлизане на нов голям стратегически инвеститор в българското земеделие, заради който да си струва да се забави разпродаването на земя“, коментира Стайков. Той добави, че български членове на асоциацията наскоро са купили земя от италианци, французи и дори белгийци. Продажбите им са фиксирани в района на Пловдив и Плевен. Друг „препъникамък“ пред интереса на чужденците към българската земя е разпокъсаността на нивите. Чужденци, посещавали БАСЗЗ с цел покупка на земя, търсят комасирани парцели от 10 000 – 20 000 дка, с каквито българското земеделие не разполага. Друга спирачка е липсата на изградено поливно земеделие в България. Едва до една трета за нивите в страната е осигурено напояване.

От Асоциацията на зърнопроизводителите добавиха, че и въведеното в българско законодателство по времето на кабинета „Орешарски“ изискване чужденците да са живели поне 5 години в България, за да могат да купят земя, също е попречило за допълнително навлизане на пазара. Според зърноггроизводителите част от чужденците продават земя и заради изтеклите публични информации, че българското правителство ще допусне граждани от други страни на ЕС да купуват ниви, но само ако покриват изискванията на първокласни инвеститори, т.е. задължително да се ангажират с десетки милиони инвестиции в България и задължително да наемат българи в стопанството си. Преди два месеца подобна визия разви икономическият министър Емил Караниколов. Явор Гечев от Съюза също отчита продажбата на земя от чужденци в момента, но не смята, че е масово явление, а по-скоро моментна тенденция.

Морковът стана тояга

В едно различните прослойки в земеделието са единни – бумът в цената на българските ниви дойде заради европейските субсидии за земя, които се изплащат у нас от 2007 г. В началото те стартираха от 11 лв. за декар, а с националното доплащане станаха 14 лв. Сега в масовия случай прескачат 30 лв., а нерядко стигат и до 40 лв. за декар, ако са съблюдавани екологични изисквания. До 2016 г. директните субсидии за България растяха с всяка година с цел изравняване на средното ниво за ЕС. В резултат на техния ръст и на субсидиите за обновяване на техниката по Програмите за развитие на селските райони от 2010 до 2017 г. средният ръст в цената на нивите в Североизточна България е 283.8 на сто, показват данните на НСИ {виж таблицата). Като цяло за страната покачването в този период е 212,5% до средна цена от 872 лева за декар през 2017 година. От Националната асоциация на зърнопроизводителите, както и от БАСЗЗ смятат, че през следващия програмен период на ЕС в България вече няма да се наблюдават двуцифрени годишни ръстове в цените на нивите. Възходящото движение вероятно ще продължи, но то ще се нормализира плавно, в порядъка от 3 – 5 на сто на година. Причината е намаленото субсидиране от ЕС след излизането от общността на Великобритания. Отделно от това ЕК драстично сваля тавана и през новия период ще позволява фермер да получава до 100 000 евро субсидии на година вместо досегашните до 300 000 евро. Бонус субсидии ще получават само дребните фермери, а не както досега и големите, но само за първите 300 дка от стопанството им. Така че на практика субсидиите занапред по-скоро от морков се превръщат в тояга за сектора. Явор Гечев от Съюза на кооперациите коментира, че българското селско стопанство, а оттам и пазарът на земя, ще е в по-слаба конкурентна позиция, ако продължи практиката старите страни членки неограничено да защитават земеделието си с държавни помощи от собствените си бюджети и така реално да повишават в пъти подпомагането на бранша.

Рентата – от натура в кеш

Влизането на България в ЕС промени коренно и изплащането на рента от наетите ниви. Докато в първите години за наема на земя масово се плащаше в натура с шишета олио, слънчоглед или зърно, то сега в 95% от случаите собственикът на земята сам решава как да му се плати земята, обобщиха представителите на бранша. От Съюза на кооперациите дори бяха категорични, че натурата е силно ограничена и е предпочитана само от собственици на животновъдни стопанства. За 10 години най-много рентата е поскъпнала в южния централен район, от 13 до 31 лева за декар за година. Най-малък е ръстът в Добрич, но и там цените стоят принципно високи. През 2010 г. декар се отдавал за 61 лв., а сега е с 42,6 на сто по-скъп, до 87 лева.

***
Браншът настоява за поземлен кодекс

За да се развива ефективно пазарът на земеделска земя у нас, браншовите организации в земеделието са категорични, че е крайно време да се изработи поземлен кодекс, който да разреши спорни въпроси като наемането на земя и принципите за уедряването на масивите. „В момента арендаторът, дори и да не плаща рента, собственикът на земята много трудно може да развали договора с него. Трябва да се водят дела, които продължават с години и докато текат, земята отново се ползва неправомерно и дори собственикът да иска, не може да я продаде на друг“, посочи Стайко Стайков. Той добави още, че в България има договори за наем на земя, сключени за 99 години, при които дори е спорно дали са подписани реално от собственика.

Именно договорите за наем разпалиха страстите в последния месец. Ябълката на раздора бяха поправки на омбудсмана Мая Манолова в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, станали факт в началото на май т.г. Те изискват всички дългосрочни и едногодишни договори за наем на земя да минат през заверка пред нотариус, пред който собствениците да потвърдят подписите си, а също и че са запознати със съдържанието на договора. Целта бе да се елиминират измами с наети земи, а и да се обезсилят договори, при които баби по селата многократно са разказвали пред медиите, че са се подписали на „бял лист хартия“. Депутатите приеха поправките само месец преди крайния срок за кандидатстване за евросубсидии, а след това осъзнаха, че проверката на договорите няма как да стане за толкова кратко време. Именно затова само преди дни тези поправки бяха отменени. Големият въпрос обаче е защо се отмениха изцяло проверките, а не се отложиха за след кандидатстването за европарите. Един от най-големите зеленчукопроизводители на България коментира пред „Икономист“, че за пореден път е победило лобито на едрите земевладелци, при които има доста спорни казуси при ползването на земята.

Източник: сп. Икономист – стр. 18; 19; 20
Автор: Драгомир Николов

Съгласно последните изменения и допълнения на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), по отношение на изискванията към договори за наем на земеделски земи е важно собственици и ползватели да знаят основните параметри за валидност на договорите. От Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) разясняват кои са новите моменти.

Обнародвано: Срокът за подаване на договорите за земя е до 31 юли

– Договори за наем на земеделски земи могат да се сключват само от собственици на имотите или техни пълномощници, както и от лица, които притежават права върху земеделската земя, включващи в съдържанието си правомощие да ползва или да управлява земята, предоставено от собственик или от упълномощено от него лице.

– Договори за наем със срок повече от една година, в случаите на съсобственост могат да се сключват от съсобственици, които притежават поне 25 на сто идеални части от имотите, обект на съответния договор.

– За договори, които не са сключени от гореизброените правоимащи лица, в срок до 31 юли 2018 г. следва да се подаде декларация от собственик или съсобственик/съсобственици, притежаващи поне 25 на сто идеални части от имота, или техни пълномощници, които да потвърдят действието на договора.

– В случаите на съсобственост върху имотите по договора, пълномощните следва да са подписани от съсобственик/съсобственици, притежаващи поне 25 на сто идеални части от имота.

– Договори за наем за срок по-дълъг от една година се удостоверяват нотариално за подписи и се вписват в съответната служба по вписвания. В хода на нотариалното производство и в службата по вписвания се представят скици на имота/ите, предмет на договорите. Скиците могат да се поискат от нотариуса, от службата по геодезия, картография и кадастър, а за землищата с действаща карта на възстановената собственост скиците се издават от общинската служба по земеделие. За землища, в които кадастралната карта се обслужва от общинската служба по земеделие, също могат да се предоставят скици на имотите.

– Споразуменията за изменение или прекратяване на договорите за наем над една година се извършва в писмена форма, с нотариалното удостоверяване на подписите на страните.

Източник: www.agronet.bg