Пазарът на земя е стабилен, прогнозируем, без фрапиращи обстоятелства, които могат да изненадат участниците в него, казва председателят на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи.
Г-н Стайков, каква е оценката Ви за актуалното състояние на пазара на земеделска земя в България? Какво беше движението на цените и рентите през 2017 година и какви са тенденциите?
В потвърждение на прогнозата ми в началото на 2017 г. и сега мога отговорно да заявя, че през изминалата година, пазарът на земеделска земя, беше стабилен, прогнозируем, без фрапиращи обстоятелства, които могат да изненадат участниците в него.
Всички основни фактори, които влияят върху земеделския сектор показват, че след непрекъснатия възход в периода 2007-2015г. (като изключение прави 2009 г.) към момента сме свидетели на едно трайно отрезвяване и стабилизиране на пазара Минималният ръст на цените е до 5%, като това може да се отбележи и за рентите. Очаквам тази тенденция да се запази и за настоящата 2018г.
Достигнал ли е пазарът на земя връхната си точка и приключиха ли окончателно времената на спекулативния интерес?
Мисля, че цените към момента са реалните за стойността на българската земя. Ненапразно качеството й е едно от най-добрите в света. Това се доказва и от разновидностите на типа земеделие, който може да се практикува от ползвателите. Все още има землища, където изкуствено се поддържат изключително високи цени, но това са по-скоро единични случаи, и не може да се говори за мащабен спекулативен интерес.
Каква земя се търси най-много от инвеститорите?
Имайки предвид приоритетите в ПРСР за следващите няколко години, а именно интензивното подпомагане на овощари, зеленчукопроизводители и животновъди, смятам, че търсенето под наем или за покупка е за големи парцели. Това са такива масиви, където би могло чрез сондаж или друг способ земята да се напоява.
Има ли размествания при играчите на пазара на земеделска земя. Намалява ли доходността от вложенията в нея? Воден от най-важното правило, че земята е ресурс, който не се произвежда, очаквам инвестициите в земеделска земя да продължат. Просто хората, които го правят ще намалят интензивността на покупките и ще започнат детайлно да анализират сделките, които им се предлагат.
Сериозните инвестиционни намерения на пазара занапред ще бъдат на тези, които искат да осъществят конкретни проекти в земеделието, а не толкова на случайни инвеститори, търсещи доходност. От тук насетне значение ще имат комплекс от фактори – окрупненост на парцелите, достъп до комуникации (вода,ток) , наличие на работна ръка в региона, достъп до пътна инфраструктура и други…
Какви са рисковете при покупка на земеделска земя и как съветвате те да се избегнат?
Като всяка бързо ликвидна стока,земята не прави изключение и е нужно да се внимава при покупката й. Най-честите злоупотреби с хората, които искат да закупят имот, са свързани с качеството на земята. Много от тях закупиха необработваеми площи, а платиха немалко пари за тях. Това означава, че трябва да проверяваме дали имотът се обработва.
Тежестите също са скрит минус при покупката и при липсата на нужната проверка може да се окаже, че сме закупили имот с дългогодишен договор, сключен на нисък наем, което автоматично обезценява инвестицията. Общо взето препоръчвам на всички желаещи да закупят земеделска земя да се обръщат към специализирани агенции – хора, доказали се в търговията й.
Как върви политиката на комасация, която провежда БАСЗЗ?
Продължаваме да привличаме все повече членове,така успяваме да увеличим потенциалните площи, които за в бъдеще да се комасират. Всеки един проект се извършва с помощта на държавата. За тази цел поддържаме тесни контакти с държавната администрация на експертно ниво. Надяваме се в най-скоро време да бъде одобрен Кодексът на земята, в частност законът за комасацията, за да може комасационните проекти да се осъществяват по по-лесно постижим начин.
Статистиката показва, че за изминалата година са сключени най-малко договори за аренда на земеделската земя от 2008 г. насам. Как обяснявате това?
Не съм запознат с тази информация, но ако се изготви статистика колко от площите в страната вече са отдадени за период по-дълъг от една стопанска година, ще се даде по-точен отговор на този въпрос. Мога да добавя, че много от договорите за предходни години са сключени за по-дълъг период от време и все още не са изтекли, и съответно не се налага ново предоговаряне.
Интервю на Алма Давидова
Източник: Български фермер от 19-25 Април 2018, стр. 1, 2, 3;
bgfermer.bg