Категория: Без категория

https://www.zemedeleca.bg

През септември ще има повече информация, за да се анализира пазарът, казва Стайко Стайков от асоциацията на собствениците на земеделски земи.

Радина Иванова

Пазарът на земеделска земя у нас продължава да е свит. За това ни информира Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ). Всичко е следствие от настъпването на COVID-19 и противоепидемичните мерки, които трябва да се спазват.

Ако няма форсмажорни обстоятелства, почти никой не продаваше, казва Стайков. И все още са малко и са трудни сделките за земя, още повече, че се търсят и многото наследници. А често има някой, който не желае да дойде на сделката.

Ако пандемията повлия негативно на пазара на земеделски земи като предлагане, търсене има. Но и там купувачите са внимателни. „По принцип и ние като асоциация не бяхме толкова активни, повечето колеги казаха, че са спрели да купуват с цел да се запази здравето на населението. То е по-важно, отколкото да се случи една сделка“, каза председателят на БАСЗЗ.

Заради неблагоприятните климатични условия миналата година в Източна България цените на земя се задържаха, т.е. не следваха традиционното 5-10% годишно увеличение. В Добруджа дори бяха изпреварили събитията, след априлските замръзи и дългата суша след това, която преживяха, и там цената на нивите още през пролетта се понижи.

В полските райони от останала част на страната – Видин, Монтана, Враца, Плевен, София и т.н., районите с достатъчно валежи и добри добиви през 2020 г., наблюдаваме нормалното движение на цените нагоре.

„Периодично можем да кажем, че на 2-3 години винаги има някой район на България, който е пострадал. В случая – житницата на страната и района от Стара Загора на изток. За земеделците на запад годината не беше рекордна, но много добра, изкупните цени на зърнено-житните култури бяха високи и това също компенсира. Затова и сега само в Западна България цените се движат с обичайните 5-10% нагоре“, обясни Стайков.

Наблюдаваната тенденция е за драстично намаление на първичния пазар, заради това, че възрастните хора остават вкъщи, за сметка на вторичния пазар (продажба на окрупнени площи в едно или повече землища). Затова и много трудно е да се преценят цените, защото дружествата и физическите лица се договарят на различни цени. Стайков съобщава стойността на земята в цифри, но при условие, че с този свит пазар точна статистика не може да се направи. Като цяло цените се движат между 1000 и 1500 лв./дка в Северозападна България и по поречието на Дунав. Като в планинските и полупланински райони на страната, има и по-ниски стойности от порядъка до 300-500 лева на декар.

В Добруджа нивите вече са под 2000 лв./дка, като преди пандемията бяха доста над тази граница. В Южна България, в полските райони от Пазарджик до Бургас, има едно задържане от порядъка между 800-1200 лв./дка. В Странджа и Сакар цените са доста по-ниски.

„Влагозапасяването на почвата сега е добро, да се надяваме, че климатът ще бъде на страната на земеделците през годината. Така и цените на нивите, там, където са били в застой, ще се вдигнат. Съвсем нормално, защото и скокът на хранителните продукти и зърното в цял свят е факт“, прогнозира Стайков.

Началото на есента-през септември, когато се събере реколтата и вероятно населението да бъде ваксинирано и отшуми коронавируса, ще е преломен момент за българското земеделие, правим извод от целия ни разговор със Стайков. Не само, защото ще се раздвижи пазарът на земя. След като земеделците приключат с важните грижи по събиране на реколтата си, ще могат да обърнат внимание и на ключовите моменти за целия бранш.

Каквото би могло да е членство в най-мощната европейска земеделска асоциация – Копа-Коджека

Мнозинството от асоциациите в сферата на селското стопанство, виждат, че е необходимо да се случи. Само така тогава ще бъдем истински участници в преговорите на ниво ЕС относно субсидии, Зелена сделка, и ще можем да защитаваме българските интереси. Защото сега за което и да е било правителство това е много трудно и, цитирайки Стайков, „каквото остане за България, това се предлага“.

„Ние, от БАСЗЗ, отдавна не сме само собственици, почти всички сме и ползватели. Както е при другите асоциации – в тях има и големи и по-малки собственици, т.е. всички ние защитаваме едни и същи интереси“, добавя председателят на Асоциацията на собствениците на земеделски земи, която е и член на европейския й еквивалент – ELO. Румъния вече е част от европейското аграрно обединение Копа-Коджека, защо трябва да чакаме у нас да се случват бавно нещата като няма причина браншът да не бъде обединен, пита риторично събеседника ни.

А за членство в Копа-Коджека, обясни той, трябват две съществени условия – плащане на немалък членски внос и обединение на бранша.

„Обединението ни в единна камара ще отвори не само вратата към Европа. Камарата трябва да е мястото, където да се разясняват всички проблеми и актуални теми преди да бъдат поставени пред земеделското министерство, и само от един представител, а не от 50, колкото приблизително са аграрните съюзи у нас. Чрез такова обединение ще можем да говорим и за нов Закон за земята, поземлена банка и още много други неща, които ще облекчат земеделците в България за вбъдеще“, убеден е Стайко Стайков.

И при наема прогнозата е за уравновесяване.

Най-големите промени в рентите създаде тежката суша в Добруджа. Те паднаха там, където имаше дългосрочни договори, не липсваха и предоговаряния за отлагане на плащания. На места, където цените на земята са по-високи, се наблюдава или застой на наемите, или леко покачване. Земята е на пазарен принцип, ако няма търсене, рентата пада и обратно. Но няма как цената на земята да върви нагоре, а рентите – да падат, обясни Стайков. Да не забравяме и че всяка година има инфлация. Следователно в Добруджа можем да очакваме възвръщане на онези цени, които помним преди 2020 г. Ако годината е добра и пазарът се раздвижи наесен.

В по-далечна перспектива, когато заработи Зелената сделка, субсидира се повече биологичното разнообразие, агроекологични практики и т.н., можем да имаме и по-висока себестойност на полупланинските земи, смята Стайков. А там, където сега е висока, може да се задържи.

==

Кой изкупува земеделска земя?

С пандемията наблюдавате ли тенденция бъдещите собственици не само да купуват земя с инвестиционни намерения, а да се захващат със земеделски бизнес? По-скоро не, отговаря Стайков. Пандемията създаде бум за търсене на имоти извън градовете. Но не става дума, че ще се развива семейно земеделие. „България има една от най-уникалните природи в света, нормално е да имаме връщане към българското село. Понякога към тези покупки има и сделки за земя, но те не са такова количество, за да го наречем тенденция“, обясни Стайков. От години частни лица с възможности – лекари, зъболекари, IT-специалисти, адвокати инвестират средствата си в 50, 100 или 200 декара земи. Но това не натиска пазара, казва председателят на асоциацията на собствениците на земеделски земи.

https://www.bgfermer.bg

Земята в България не е комасирана, не е уедрена и на много малко места имаме напояване, което обхваща не повече от 3% от общия обем на обработваемата земя. Това вреди на интереса към обработваемата земя в България.

Това заяви Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи, в предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.

„Още при първия локдаун сделките с имоти намаляха значително. Независимо, че в един период от време отпаднаха противоепидемичните марки, страхът от заразяване доведе до това сделките със земеделска земя да се извършват само при крайна необходимост“, каза гостът.

„Така, че забелязваме много сериозен спад. Търсене има, но предлагането е слабо. Както знаем земята не се произвежда и това води до допълнителен стрес на пазарите“.

По думите на госта пазарът на земеделска земя е много динамичен в зависимост от региона, като в Добруджа се забелязва по-голям спад в цените за първи път от години, докато в Монтана, Враца и Видин те нарастват.

Подобна е ситуацията и при рентите, като те се определят според землището и климатичните условия, обясни Стайков. „Основните играчи на пазарите в момента са българи и не се наблюдават тенденции на чуждестранен интерес“.

Стайков прогнозира, че пазарът ще се възстанови след втората половина на годината, като добави, че това зависи както от темпа на ваксинация, така и от климата.

„Инвестицията в земя сега е един пристан за съхранение на пари“.

„Ако възстановим напояването няма да сме толкова зависими от климата и тогава цените ще продължат плавно да се покачват“, каза още гостът.

Целия разговор вижте във видеото.

Видеа с всички гости на „Бизнес старт“ може да видите тук.

https://www./bloombergtv.bg

Цената на земеделската земя в региона на Стара Загора, както и в Сливен, Ямбол и Бургас, отбелязва ръст от около 10% през изминалата година, казва председателят на Българска асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) Стайко Стайков за регионалната медия divident.eu.

Той пояснява, че това е процентът, с който ежегодно нараства цената на земята в Югоизточния район на България през последните години, а в условията на криза е обичайно да се инвестира в земя дори от хора, които са извън земеделския сектор. От асоциацията отчитат, че се наблюдава следният процес: хора, които са закупили земеделска земя на по-ниска цена, сега желаят да я продадат на по-висока.

Не в цяла България обаче цените бележат ръст през изминалата 2020 г. Изключение правят Източна България и Добруджа, където цените са в застой или дори са паднали леко.

„В Северна, Централна и Северозападна България реколтата беше по-добра. Може би затова там също се забелязва поскъпване на земята. Така е в Монтана, Враца, Видин, Плевен, по поречието на Дунав, където цената почти достига тази в Добруджа. На места там земеделската земя се продава за 1800 лв./дка при средна цена в предходната година в този район от около 1100 -1400 лв./дка”, обяснява Стайков.

Прогнозата му е, че нарастването на цената на земеделската земя в България няма да спре и през следващите години. “Нашата гледна точка като асоциация е, че земеделският сектор ще продължи да бъде стабилен и ще има среден ръст на цените от 5-10% и през всяка от следващите години“, допълва браншовият представител.

По думите му в началото на 2020 г. сделките са намалели заради страха от пандемията, въпреки че е имало голямо търсене. Точно този стрес, слабата реколта и сушата през изминалата година са се отразили негативно върху цената на земята и в Добруджа. Като цяло пазарът на земеделска земя в страната остава колеблив, смята Стайков и споделя, че не се наблюдава и интерес отвън.

“Основните инвеститори в момента на пазара са българи, чужденците са малко. Трудно се управлява земеделие отдалече, освен това в България земята не е комасирана. Другият проблем, който отказва чужденците от такава инвестиция, е напояването. У нас има едва около 1 млн. дка земи, които имат възможност да бъдат напоявани.

Заради тези два проблема няма и голям интерес от чужденци към българската земя. Освен това те търсят големи парцели – по 10 – 15 000 дка, с цел да инвестират парите си. При нас средният парцел в Северна България е под 10 дка“, казва още председателят на БАСЗЗ.

https://www./agri.bg

Важно е обаче валежите да са нормални и да няма други апокалиптични събития, коментира председателят на БАСЗЗ.

ЕКАТЕРИНА АРСЕНОВА

Много хора няма да искат да се сещат за 2020 г. От една страна, пандемията продължава да бъде голямо предизвикателство, а от друга, сушата накара фермерите да вдигнат безпомощно ръце. Но земеделието не търпи отлагане, зърнопроизводителите заложиха новата реколта и стискат палци 2021 г. да бъде по-благосклонна към тях.

За това, как собствениците на земеделски земи оценяват изминаващата година, успяха ли да намерят общ език с арендаторите заради по-слабите добиви главно в Източна България и какви са очакванията им за 2021 г., Агри.БГ разговаря със Стайко Стайков – председател на Българска асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ).

Как се отрази пандемията на пазара за земеделски земи?

Все още е рано да се даде официална оценка, годината не е приключила и се намираме в извънредна епидемиологична обстановка. Част от цените на земеделската земя се задържаха на старите си нива, но друга част са с тенденция за поевтиняване. Сухата година се отрази най-лошо на земеделците в Източна България и Добруджа. В Добруджа е очевиден моментният спад на цените и рентите заради сушата, но да не забравяме, че там бяха и на най-високите нива в България. Ако през 2021 г. валежите са нормални и няма други апокалиптични събития, считам, че пазарът ще се стабилизира.

Как повлия сушата върху изплащането на рентите?

Мога да отговоря категорично само за членовете на представляваната от мен Българска асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ), които в голямата си част са и земеделски производители. Още в началото на пандемията ние възприехме политика да бъдем в помощ, а не бреме за фермерите. Свързахме се с нашите партньори земеделци и им предложихме гъвкави варианти в създалата се ситуация. По този начин избегнахме стресови ситуации и намерихме в повечето случаи общ език.

Как ще коментирате предложенията за законодателни промени – обвързването на ренти с изплащане на субсидии; облекчаването на режима за водоползванe, гаранционния фонд за борба с градушките?

Обвързването на добросъвестното изплащане на ренти и/или наем от арендатора към собственика с получаване на субсидии за момента се обсъжда единствено за държавата и общините. Съществува логика същите правила да се отнасят и за физическите и юридически лица собственици на земеделски земи, които са милиони на брой. В момента се получава неравноправност между, от една страна, държава и общини, а от друга, частни собственици. За съжаление, недобросъвестни практики от наематели на земи към собствениците продължават да съществуват, макар и в по-малък процент.

На фона на климатичните промени и сериозните щети от сушата през тази година облекчаването на режима за водоползване е положително. Разковничето е в контрола при изпълнението му. За съжаление, то не може да компенсира липсата на напояване, дължащо се на лошото състояние на хидромелиоративната инфраструктура.

Що се отнася до превенцията и механизмите за защита от природните катаклизми, било то от градушка, наводняване, суша и т.н., има много какво още да се желае. Но отново всичко минава през обединението на земеделския бранш.

Каква е Вашата прогноза за сделките със земи и рентите през новата година?

Твърде е рано да се даде коментар за сделките със земи поради продължаващата извънредна обстановка в страната. В момента валежите се нормализират и в различни региони се създават условия за подобрение на почвените влагозапаси. Много е важно дали този темп ще се запази и до месеците май – юни следващата година, защото масово в този период се сключват договорите и съответно се предоговарят рентите.

Какво е Вашето пожелание за 2021 г.?

В навечерието на новогодишните празници бих искал да пожелая на всички български граждани здраве, късмет и една хубава и успешна 2021 г.

https://www./agri.bg

https://www.bgfermer.bg

Зърнопроизводители от Сливен и Ямбол ще приключат годината с два пъти по ниски добиви заради бедната на валежи година, но това далеч не са единствените им проблеми.

https://www.capital.bg

Коронавирус пандемията и лошата реколта свиха сделките със земеделска земя с 20 %.

https://www.www.capital.bg