Категория: Без категория

Цената не бива да зависи от категорията, казва председателят на Българската асоциация на собствениците на земеделска земя В момента най-ощетени са малките собственици, ако им вземат 10 декара, не могат да купят същата земя – Българската асоциация на собствениците на земеделска земя (БАСЗЗ), която оглавявате, настоява за промяна на правила при принудителното отчуждаване на земеделски земи.

– Какво е искането за изменение, г-н Стайков?

– В последно време започнаха много инфраструктурни проекти. Ние от БАСЗЗ разбираме нуждата и бъдещите ползи от тях. Трасетата на новите магистрали, железопътни линии и газопроводи са доста големи. Обуславят нуждата от отчуждаване на огромен брой частни имоти. Методиката и цените, които в момента се изплащат, са на категории и са много стари – отпреди 20 или 30 години. Тогава цените на земеделска земя дори в Добруджа бяха под 200 лв. Обезщетенията, които се изплащат при отчуждавания в момента, са с максимална цена за първа категория от 1200 лв. на декар. А за десета категория са около 50 лв. Много често собственикът не може с получените пари да закупи същото количество и качество земя. При самото купуване той има и разходи. По този начин се нарушават конституционните права на всеки собственик. България е правова държава и трябва собственикът да е обезщетен по нормативна база, така че на това, което му се взема, той да получи равностойно. Има и друг момент – един имот е част от друг, категорията е по-ниска, а собственикът, за да изготви документите, трябва да отиде до другия край на България. Невинаги категорията отговаря на качеството на земята. Понякога парите, които ще похарчи собственикът, са повече от тези, които ще получи от държавата. Така той, ако притежава малко количество земя, е принуден изобщо да не участва в този процес. Защото няма смисъл – даваш повече пари, отколкото получаваш, за да загубиш земята си.

– Каква трябва да е новата методика за определяне на обезщетенията?

– Ние предлагаме методика, която да не се базира на категориите. При ниските, където собственикът е обезщетяван с 50 до 300 лв./дка, може да се създават трайни насаждения – рози, лавандула и т.н. От тях може да печели много по-добре, сравнено с по-висока категория земя, на която се практикува конвенционално земеделие. Трябва да бъде създадена методика за справедливо обезщетяване на собствениците, отчитайки тенденциите на нарастването на цените им в България. Обезщетенията при отчуждаванията често са несправедливи. В Добруджа знаем, че земята е над 2000 лв. В същото време максималното обезщетение, без да се дава никакъв бонитет, когато те обезщетяват принудително, е 1200 лв., и то на първа категория. На трета и четвърта, които са масови, цените са много надолу. Затова алармираме обществеността и управляващите за проблема и нуждата от нова методика. Цените ще продължат да растат, а актуалното състояние на обезщетенията е много ниско.

– Предлагате ли и друга възможна форма на обезщетения?

– Да, предлагаме собственици да бъдат обезщетявани със земи от държавния или общинския поземлен фонд. Дори и да не са в същото землище, да са в близост до отчуждените земи. Този, който желае да има избор – ако не иска пари, да получи земя. Ако държавата създаде възможност за избор, собственикът ще може да получи равностойна земя. Ще защитим интереса и на многото българи, които са в чужбина. Те не могат да реагират. Никой не би се прибрал за 1-2-3 месеца, без да знае какво ще се случи процедурно. В момента ситуацията е такава, че ако заведеш дело, ще платиш всички разходи, а вероятността да получиш по-висока сума е минимална. Губиш земята си, а имаш допълнителни разходи за това, че си обжалвал.

– Трябва ли промяна и в тази насока – да се облекчат процедурите, както и таксите, които собственици плащат?

– Държавата разполага с механизми да извършва само по служебен път някои от процедурите. Ако собственик се е преместил да живее на морето например, а е от Видин, ще има разходи от 300-400 лв. Той ще трябва да се върне и втори път, за да получи скицата и данъчната оценка. Ако става въпрос за един декар, за който ще получи 500 лв., вече е платил 600 лв. За него е безсмислено да взема тези пари. Идеята е тези разходи, след като държавата прави принудително отчуждаване, да са за сметка на администрацията. Да бъдат въведени нормативно минимални цени, които да са съобразени с пазарните реалности. Когато на човек земята му бъде взета, той трябва да извърши и други разходи. Последните години все повече хора изповядват сделките си на реални цени. Но не можем да кажем, че това е практика за цяла България. На места с арендатори в едно и също землище един път се изповядват 200 лв. за декар, а друг път – 1200 или 2000 лв. Просто законът го позволява. Ние не можем да контролираме този процес, но не трябва да допускаме българите да са ощетени поради законови празноти.

– Най-големите земеделци ли ще бъдат най-ощетени?

– Не, напротив. Малките ще бъдат най-ощетени. Те имат най-малко земя – средно от 10 до 50 дка. Когато им се вземат 10, те не могат да се съвземат, не могат да купят нова земя. Този малък доход ще стане още по-малък. Затова сезираме държавата и обществеността. Сега се готви нов закон за земята и в него може да бъдат заложени нови правила и ред за обезщетяване. Предстои нов програмен период, ще има проекти, а с това – и все повече засегнати собственици. Дано да се регулира този процес в страната, защото, когато гражданите са защитени, и държавата ще спечели.

– Защо се налага изрично да поискате да се разпише, че строителните дейности в близост до земеделски земи трябва да започват след прибиране на реколтата? Имало ли е проблеми досега в това отношение?

– Когато се използва една земя при инфраструктурен проект, след това тя трябва да бъде рекултивирана. Ще ви дам пример – когато “Мини Марица-изток” добиват въглища от земята, полезните изкопаеми са държавна собственост, но земята е частна. Собственикът бива обезщетен с някаква сума, но след това земята трябва да се рекултивира и така се възстановява. Но има и други случаи – например проект за жп линия се проточва с години. Когато започне строителството, никой не се съобразява със собствениците А те са инвестирали в земеделска култура, която е едногодишна. Процесът е предвидим, защо да не може да се изчака един месец, да се остави собственикът или ползвателят на земята да я ожъне. А те отиват, разполагайки с документ от държавата, и без да питат собственика, буквално погазват реколтата. Има и други проблеми. Строителни отпадъци се изхвърлят на съседни частни парцели. Има изпълнител, подизпълнител, доставчици и т.н., вината се размива и не става ясно чия e.

Стайко Стайков е роден през 1969 г. Завършил е Бургаския свободен университет, има магистърска степен от ВТУ “Св. Кирил и Методий” и Икономическия институт при БАН. l Има опит в земеделието от 13 години. От февруари 2015 г. е председател на УС на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ), преизбран е през 2017 г.

Източник: https://www.24chasa.bg

Земеделската земя ще продължи да поскъпва през следващите 10 години, като в основата на това ще бъдат подпомагането и трайното ѝ ползване, заяви в интервю за АгроКлуб Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ).

– Г-н Стайков, какви приоритети трябва да се заложат в новата ОСП 2021-2027 г. за ефективно използване и развитие на поземлените ресурси?

– Българската асоциация на собствениците на земеделски земи е наясно с важността и значението на Общата селскостопанска политика и вярваме, че само с открит и честен дебат, с участието на максимален кръг от заинтересовани страни, могат да бъдат постигнати заложените цели. Държавната власт и неправителствения сектор в земеделския бранш трябва да се обединят около основните национални цели и приоритети. Според нас не трябва да се намалява бюджета за земеделие на България. Трябва да се работи за сближаване на нивата на плащания (конвергенция) между страните членки. По отношение на обвързаната подкрепа за животновъдство, плодове и зеленчуци, да не се намалява подпомагането. Важно е да се осигури бюджет за проекти в областта на комасацията и хидромелиорациите. Трябва да има възможност всяка държава сама да взема решение по отношение на тавана на плащанията.

– Според SWOT анализа за ОСП, цената на земеделската земя се е увеличила с 214% в периода 2010-2017? За 2018 г. БАСЗЗ отчете ръст от 5% – това означава ли, че пазарът се стабилизира?

– Според данните на БАСЗЗ поскъпването на земеделската земя е между 5% и 7%. Що се отнася до официалната статистика, тя логично се различава от данните на БАСЗЗ. НСИ използва статистически данни, докато БАСЗЗ емпирични данни за сделките и рентите.От миналата година цените на земята постепенно започнаха да се покачват отново. Интересното е друго – че долната граница на този ръст вече е минимум 5 процента в рамките само на една година, което не е никак малко. Цените в производителните региони масово вече отидоха към 1000 лв. на декар и това е стартовата цена, на която се договарят. Става въпрос за имотите в региони, където има интерес и се изкарват пари от земеделие. Според нас земята ще продължи да поскъпва през следващите 10 години, като в основата на това ще бъдат подпомагането и трайното ѝ ползване. Очакваме баланс между търсенето и предлагането, без резки спадове или покачвания.

– Какви са цените на земеделската земя?

– Традиционно, най-скъпа е земята в Добруджа, където има сделки за около 2000 лв. за декар и дори над тези нива. Там обаче няма сериозно предлагане. На север евтини земи вече няма, с изключение на районите близо до Стара планина. В най-привлекателните райони на Южна България – край Бургас, Стара Загора, Пловдив и Пазарджик, цената за декар е между 800-1000 лв. В някои землища на област Стара Загора се достига до цени 1100-1200 лв./дка, а има и единични сделки за 1500 лв./дка. Най-ниски са цените в Странджа, Сакар, Хасково и Харманли, както и в Кърджали и Смолян, където обработваемата земя е малко. Сходна е ситуацията и по поречието на Струма, където от години работят гръцки фирми. Цената не минава 1000 лв. за декар.

– Как се отразява на пазара това, че някои големи дружества обявяват за продажба голяма част от земите, които притежават?

– Дейността на Дружествата, които са специализирани в придобиването и управлението на земеделска земя, подпомогна уедряването на земята. Допринесе и за повишаването на цената, рентата и развитието на вторичен пазар. Част от Дружествата продадоха своите пакети, а други смениха собствениците си.

– Ползването на т.нар. „бели петна” често се оказва препъникамък в поземлените отношения? В каква насока трябва да се работи за преодоляването му, според Вас?

– Проблемът е много сериозен. Въпреки че няма официална статистика за белите петна, те представляват около 2 млн. дка, което е почти 6% от общо 36 млн. дка обработваема земя. Както знаете това са земеделските земи, чиито собственици нито ги обработват, нито се разпореждат с тях и тези имоти се разпределят по споразумения или чрез общинските земеделски служби към земеделците. Най-често проблемът е в разпокъсаността на парцелите и притежанието им от много собственици (на повече от 10 души), които не могат да бъдат издирени. Не са рядкост случаите, в които не се сключват договори за наем или аренда на земята от страна на нейните ползватели. Това не би било възможно да се случи без механизма на споразуменията за ползване, които дават правно основание за обработка на чужда земя и субсидирането ѝ. От БАСЗЗ категорично сме против служебно преразпределение на земеделска земя за обработка и категорично се противопоставихме на текстовете, включени в законопроекта на МЗХГ за Поземлените отношения и опазването на земеделските земи, внесен през август 2018 г.

– Потвърждават ли се очакванията Ви, че вторичният пазар на земеделска земя ще има ключова роля през тази година?

– Да, това е закономерна тенденция. С развиването на поземлените отношения се развива и вторичният пазар. Искам да насоча вниманието към липсата на Национална поземлена банка. Крайно време е да бъде създадена, тъй като развитието на модерно земеползване е невъзможно без подобна институция.

Българската асоциация на собствениците на земеделски земи учредена през 2007 г. от 7 дружества инвестиращи в земеделски земи. В момента в асоциацията участват много от най-големите собственици на земеделска земя в България. Общата площ, която притежават членуващите дружества в асоциацията, е около 3 млн декара. Собствеността е разположена в повече от 2 500 села в страната. Общият брой членове е 39.

Интервю на София Белчева, © 2019 Агро Клуб – Agroclub.bg

Източник: https://AGROCLUB.BG

От миналата година цените на земеделската земя постепенно започнаха да се покачват отново. Според данните на Българската асоциация на собствениците на земеделска земя поскъпването е между 5% и 7%. „Интересното е, че долната граница на този ръст вече е минимум 5% в рамките само на една година, което не е никак малко. Цените в производителните региони масово вече отидоха към 1000 лева на декар и това е стартовата цена, на която се договарят. Това заяви в интервю за АгроКлуб Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделска земя (БАСЗЗ).

Традиционно, най-скъпа е земята в Добруджа, където има сделки за около 2000 лв. за декар и дори над тези нива. Там обаче няма сериозно предлагане. “На север евтини земи вече няма, с изключение на районите близо до Стара планина”, посочи председателят на БАСЗЗ. В най-привлекателните райони на Южна България – край Бургас, Стара Загора, Пловдив и Пазарджик, декарът е между 800-1000 лв., като в отделни землища около Стара Загора стига и 1100-1200 лв. В региона има и единични сделки по 1500 лв. за декар, уточни Стайков.

Собствениците на земя отчитат най-ниски цени в Странджа, Сакар, Хасково и Харманли, където почвите са по-бедни и добивите са по-ниски, както и в Кърджали и Смолян, където обработваемата земя е малко. “Сходна е ситуацията и по поречието на Струма, където от години работят гръцки фирми. Цената не минава 1000 лв. за декар”, каза Стайко Стайков.

Собствениците на земеделска земя очакват тенденциите да са за засилено търсене на земята, поради нейния ограничен характер: “През изминалата година действително купувахме и не продавахме. Сега също продължаваме да купуваме и ограничаваме продажбите. Другият стимул е все още ниският праг, на който може да се започва земеделски бизнес, особено що се отнася до младите фермери. Имали сме много добри печалби и те са свързани с търговията на земя. Миналата година умишлено не продавахме, имайки предвид, че цената на земята се покачва, но имахме по-ниски резултати. Това го знаят всички наши акционери”, коментира председателят на БАСЗЗ.

Според Стайко Стайков цените на земята ще продължат в следващите 10 години да се покачват, независимо от развитието на ОСП. Но няма да има катаклизми като резки спадове или ръстове, а по-скоро балансирано търсене и предлагане на земя.

Пълния текст на интервюто с председателя на Българската асоциация на собствениците на земеделска земя (БАСЗЗ) Стайко Стайков очаквайте утре в АгроКлуб.БГ. Освен за развитието на пазара на земеделска земя, разговаряме и за проблемите с т.нар. бели петна, както и за визията на БАСЗЗ за ефективно използване и развитие на поземлените ресурси в контекста на новата ОСП 2021 – 2027г.

Автор: София Белчева © 2019 Агро Клуб – Agroclub.bg

Източник: https://AGROCLUB.BG

Управляваното от Емил Караниколов Министерство на икономиката смени на няколко пъти становището си как трябва и дали изобщо има нужда от допълнителни регулации за петролния сектор. Юлия Лазарова

Той беше внесен в Народното събрание миналата година от депутати от всички партии начело с Емил Димитров-Ревизоро с официалния мотив борба със сивия сектор при горивата. Той обаче щеше да оскъпи бизнеса на по-малките компании, както и навлизането на нови играчи и така да ограничи конкуренцията. Законът влезе в сила на 28 януари. Последваха протести, като срещу него се обяви председателят на КРИБ Кирил Домусчиев и собственикът на „Инса ойл“ Георги Самуилов, земеделци и минни компании и в крайна сметка бяха нанесени корекции, които облекчиха изискванията към търговците на дребно на горива. Междувременно бяха гласувани и поправки по текстовете, така че да се решат създалите се абсурдни проблеми за минния бранш и за строителството, които изведнъж се оказаха в невъзможност да зареждат машините си под земята или на магистрали в строеж, по които все още няма бензиностанции.

Правителството реши да отложи влизането на закона в сила с шест месеца, т.е. на 1 юли, посредством отлагане на влизането в сила на наредбата по закона с до шест месеца. На свой ред търговците трябва да се регистрират като такива до три месеца след влизането й. Правителството реши да отложи влизането на закона в сила с шест месеца, т.е. на 1 юли, посредством отлагане на влизането в сила на наредбата по закона с до шест месеца. На свой ред търговците трябва да се регистрират като такива до три месеца след влизането й.

Секторният Закон за горивата ще претърпи сериозни корекции, като много от режимите ще бъдат значително облекчени. Това става ясно от публикуваните на Strategy.bg предложения за промените в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход.

Изискването търговците на едро да имат поне 1 млн. лв. капитал отпада, като вместо това размерът на минималния капитал ще се диференцира спрямо размера на бизнеса. За търговците на дребно се връща възможността обектът да е преместваем т.е. модулен. А за строителните компании – да снабдяват с горива както собствените и наетите от тях, така й превозните средства на подизпълнителите си.Промените се предлагат малко преди изтичането на тримесечния срок от влизането на наредбата по настоящия закон в сила – 26 октомври.Настоящият секторен закон за горивата беше искан от големите компании в Българската петролна и газова асоциация.

Междувременно обаче след „проведени срещи и консултации с представители на браншовите организации“ на заинтересовани страни се стига до настоящите промени с автор икономическото министерство.Сред мотивите му се посочва решение на Комисията за защита на конкуренцията от март 2019 г. и секторния анализ на комисията, според който с проекта се поставят нови и съществени бариери пред навлизането на нови участници на пазара, въвеждат се процедури, които създават и подкрепят монополи, както и цени, диктувани от монополистите, както и ограничаване на възможностите на крайните потребители в малките селища.

Сега се предлага търговците на едро да имат дълготрайни активи, внесен уставен капитал или обезпечение в размер на 200 хил. лв. при приходи за предходната година до 5 млн. лв.; 500 хил. лв. при приходи до 20 млн. лв. и 1 млн. лв. при приходи над 20 млн. лв.

– За търговците на дребно вече няма стриктно изискване бензиностанцията им да е трайно прикрепена към недвижим имот, като вече има опцията тя да е модулна;

– Строителите пък ще могат да зареждат подизпълнители, като предложението идва от Камарата на строителите в България.

Източник: https://capital.bg

Какви са очакваните промени:

Ще успее ли да се осъществи амбицията за създаване на Национална браншова камара? Стайко Стайков и Георги Василев са в студиото.

http://www.agrotv.bg/p_14190Nov-Evropejski-parlament,-nov-zemedelski-ministyr.html

Източник: https://АГРО ТВ

ЕС предприема стъпки за установяване на минимални стандарти за безопасност, които да позволят повторното използване на водата за напояване в селското стопанство.

ЕС взема нови мерки за намаляване на риска от недостиг на вода за напояване на земеделските култури. Днес Съветът прие позицията си (общ подход) по регламент, който улеснява използването на градски отпадъчни води за напояване в селското стопанство, предават от пресцентъра на Съвета на ЕС.

Тези нови правила ще способстват за адаптирането на Европа към изменението на климата. Регламентът, който е изцяло съобразен с кръговата икономика, ще подобри наличието на вода и ще насърчи нейното ефективно използване. Осигуряването на достатъчно вода за напояване на земеделските площи, особено при големи горещини и тежки суши, може да допринесе за предотвратяване на дефицита на селскостопански култури и недостига на храна.

„Водата е ценен ресурс. Днешният ден е важен етап от въвеждането на нови правила, които ще ни позволят да рециклираме водата по начин, който е безопасен за хората и животните и благоприятен за околната среда. Целесъобразно е да бъдат определени хармонизирани минимални стандарти за качеството на водата и за мониторинг на съответствието, за да могат селскостопанските производители от ЕС да използват рециклирани води. Част от всичко това е да се поучим от опита на някои държави членки, които от десетилетия успешно използват повторно водата.“, каза министърът на водите и горите на Румъния Йоан Денеш.

Няколко държави членки имат дълъг и успешен опит в повторното използване на водата за различни цели, включително за напояване в селското стопанство. Повторното използване е по-благоприятно за околната среда от алтернативни методи на водоснабдяване като пренос на водни ресурси или обезсоляване. Предложените нови правила ще бъдат от голяма полза за региони, в които търсенето на вода все още превишава нейното наличие, независимо от превантивните мерки за намаляване на търсенето. Съществуващите правила на ЕС относно хигиената на храните продължават да се прилагат и се зачитат изцяло.

В позицията си Съветът предоставя гъвкавост на държавите членки относно решението дали да използват такива водни ресурси за напояване, предвид големите различия между тях по отношение на географските и климатичните условия. Дадена държава членка може да реши, че е нецелесъобразно да използва рециклирани води за напояване в селското стопанство на цялата си територия или части от нея.

Предложението съдържа стриктни изисквания за качеството на рециклираните води и за мониторинга върху него, за да се гарантира защитата на здравето на хората и животните и на околната среда.

Държавите членки желаят да се гарантира, че изискванията, предвидени в регламента, продължават да се основават на най-новите налични научни доказателства. Поради тази причина в него беше включена клауза, която задължава Комисията да направи оценка на необходимостта от преразглеждане на минималните изисквания за качеството на рециклираните води, въз основа на резултатите от оценката на прилагането на регламента или когато се налага поради новите научни и технически познания.

Обща информация и следващи стъпки Европейската комисия прие предложението за регламент относно минималните изисквания за повторното използване на водата на 28 май 2018 г. като част от изпълнението на плана за действие за кръговата икономика. Европейският парламент прие позицията си по предложението на 12 февруари 2019 г. Постигнатият днес общ подход представлява мандата на Съвета за бъдещите преговори с Европейския парламент. Очаква се тристранните преговори да започнат по време на финландското председателство.

Източник: https://в. Трета възраст, стр. 1,4

– Излезе статистика, че земеделските земи у нас са най-разпокъсани в Европа, а и най-евтини. Защо?

– България бе единствената държава от бившия социалистически лагер, в която земята бе възстановена в реални граници. Резултатът: земеделската земя бе разпокъсана на милиони малки парчета. В Северна България големината на средния парцел е 5 дка, а в Южна България – 8. Това доведе до невъзможност за развиване на икономически ефективно и рентабилно земеделие. Допълнителен проблем е и състоянието на съоръженията за напояване, отводняване и превенция. До 1989 г. имахме капацитет за напояване на близо 12 млн. дка. Сега според Евростат сме на последните места в Европа по територия, оборудвана с напоителни системи. Не е ясно състоянието на изградените хиляди язовири, както и от кого се управляват. Според различни източници общинска собственост са между 3000 и 5000. Повечето от тях имат напоителни системи с неясно състояние. Липсва единен контролен орган, липсват регистри на всички язовири и водовземни съоръжения. Продължават да тежат и проблемите с превенцията и защитата от градушки. Все още няма работещо решение и за застраховането на земеделската продукция. Всичко това оказва негативно влияние и върху цената на земеделската земя. След резкия й скок през първите години темпът на увеличение в цената се забавя до 5% за 2018 г. Подобни са очакванията ни и за 2019 г. С най-високи цени за 2018 г. е Североизточният район – сделки между 850 и 1200 лв./дка, и рента от 40 до 65 лв./дка. На обратния полюс са Габрово, Смолян и Кърджали.

– Коментирайте проблема с непотърсените от реалните собственици земи.

– Основната причина за наличие на необработваеми и без сключен договор за наем или аренда земеделски земи от собствениците им е изключителната разпокъсаност на парцелите. Често пъти един парцел от няколко декара е собственост на повече от 10 лица. Официална статистика за т. нар. бели петна или комасация по ползване няма. Реалистична би била цифрата около 2 млн. дка. При обработваема земя приблизително 36 млн. дка това прави близо 6%. Проблемът е изключително сериозен. Специализираният закон, даващ права за служебно преразпределение на земи за обработка, е в противоречие с конституцията – тя защитава неприкосновеността на частната собственост. Този механизъм бе приет преди десетина години като временна мярка при различни от днешните обстоятелства. На собственика бе вменено задължението да подава изрична писмена декларация всяка година до 31 юли дали ще обработва земята си. Неподаването на тази декларация практически го лишава от всички основни атрибути на правото на собственост. В крайна сметка в собствеността му се настаняват трети лица без неговото знание и/или съгласие. Независимо от това тези лица имат редица права, включително да декларират имота и получат евросубсидии и национални доплащания. Единственото задължение на този обработвател на чужда земя е да внесе средната аренда за землището по сметка за чужди средства на съответната областна дирекция „Земеделие“, която се пази за 10 г. срок. Отново без да се зачете правото на собственика. Проблем е администрирането на тези средства и особено контролът по плащането им. Недоумение буди и фактът, че тези дирекции нямат никакво задължение да уведомят собствениците за наличието на средства за получаване. Свидетели сме на редица случаи, в които съзнателно се избягва сключването на договори за ползване (наем или аренда) на земеделска земя от страна на ползватели. Това не би било възможно да се случи без механизма на споразуменията за ползване. Те осигуряват правното основание за обработване на чужда земя и получаване на субсидии за това, без да е необходимо волеизявлението на собственика. Тази дългогодишна практика потъпква правата и ощетява повече от 3,5 млн. собственици на земя и техните наследници. Тя допълнително къса крехката историческа връзка на българина с неговата земя. Ефектът е засилване на трайната тенденция за обезлюдявано на българските села и наличието нат.нар. бели петна. Асоциацията ни възрази категорично срещу тези и новите текстове, включени в законопроекта за Поземлените отношения и опазването на земеделските земи, внесен през август 2018 г. от земеделското министерство.

– От години фирми купуват земеделски земи. Има ли яснота какво се случва със закупената земя -каква част от земите са продадени, кои са новите собственици, какво се прави с нея?

– Ако говорим за дружествата, които бяха специализирани в придобиването и управлението на земеделска земя, то те изиграха своята роля. Част от тях продадоха своите пакети. Други смениха собствениците си. Дейността им спомогна за уедряването на земята, покачване на нейната цена, рента и развитието на вторичен пазар, който ще придобива все по-голямо значение. Импулс за пазара е увеличаващата се роля на земеделските производители, които, развили своите стопанства и получили финансова стабилност, се убедиха в предимствата да обработват собствена земя.

– В момента чужденци могат ли да купуват земеделска земя?

– Това е записано в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (изм. и доп. ДВ. бр.42 от 22 .V.2018r.) за следните случаи:

1) физически или юридически лица от ЕС или страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи след изтичането на срока, определен в Договора за присъединяване на България към ЕС;

2) физически или юридически лица, които са пребивавали или са установени в България повече от 5 години;

3). Чужденци или чуждестранни юридически лица при условията на международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от конституцията, и при наследяване по закон.

– Какво ни казват 60-те поправки в законите, свързани със земята?

– Всички „кръпки“ в законите за собствеността и ползването на земеделските земи, за опазването и за арендата в земеделието говорят за липса на дългосрочна стратегия в сектора. България изгуби много време и изоставането ни се задълбочи.

– Как влияе на земеделието липсата на работна ръка?

– Проблемът е изключително сериозен и актуален за целия бизнес. Причините са в липсите на дългосрочни политики и стратегии и в недооценяването му. Ако не се вземат кризисни мерки от държавата, то редица бизнеси ще трябва да затворят, да се преместят или да ограничат дейността си.

– Какви са другите проблеми със земеделска земя у нас?

-Основните са липсата на специализиран закон за комасация и липсата на инвестиции в хидромелиоративните съоръжения. Масово хората не разбират какво стои зад тези термини. Комасацията цели установяване на собствениците на земеделската земя, препроектиране на землището, изграждане на инфраструктурата, напояване, уедряване на парцелите и т. н. Хидромелиоративните съоръжения пък се изграждат за напояване, отводняване и за защита от бедствия. Дълги години тези проблеми бяха неглижирани, което доведе до невъзможност за българските фермери да бъдат конкурентоспособни на европейските си колеги.

– Новата обща селскостопанска политика ще се решава от новия Европарламент. Какво е най-важно да бъде договорено от ваша гледна точка?

– Наясно сме с важността и значението на тази политика – тя е една от най-трудните и обхватните. Ще спомена няколко момента:

• Ние не подкрепяме предложения таван за директните плащания. Всяка държава членка е с различна специфика и сама трябва да преценява как да развива земеделския бизнес, респективно как да го подпомага.

• Не трябва да бъде допуснато намаляването на бюджета за земеделие на България през следващия програмен период.

• Да бъде обърнато специално внимание на сближаване на нивата на плащания между страните членки. • Процентът за обвързана подкрепа изключително важна за сектори като животновъдство, плодове и зеленчуци, да не бъде намаляван. • Да бъде договорен и осигурен бюджет, който да позволи реализирането на комасационни и хидромелиоративни проекти в земеделието. Иначе не може да се практикува икономически ефективно земеделие. Гореизброените нерешени проблеми са причината като председател на БАСЗЗ да инициирам създаването на Национална земеделска камара и Национална поземлена банка. *** КОМАСАЦИЯ За последните 30 г. има успешно реализирани едва 6 комасационни проекта, и то по инициатива на БАСЗЗ. При първия в с. Катунец, община Угърчин, участваха 9 собственици, на които бяха уедрени 4400 дка. Средният размер на имотите бе увеличен до три пъти, а средната рента на земята – около 5 пъти. Следващите пет проекта се проведоха в с. Раздел, община Елхово, с. Студена, община Свиленград, с. Момина църква, община Средец, с. Друмево, община Шумен, и гр. Смядово, област Шумен. Участваха общо 17 собственици с 40 000 дка земя.Към момента БАСЗЗ има открити 15 процедури за комасация в землищата на общините: Стражица, Средец, Борово, Летница. Елхово, Гулянци, Каспичан, Плевен, Ловеч, Горна Оряховица, Сухиндол и Угърчин. Заявени за участие до момента са 100 000 дка, но има интерес и от други участници. Изработени са карти на текущото състояние на землището, почва, климат, природа, пътища, индустрия, както и зоните, които трябва да се уедряват. Направени са карти на предвижданията за реконструкции, опазване на околната среда и др.

Източник: https://в. Трета възраст, стр. 1,4

“Няма да ни допуснат да развиваме овощарство и зеленчукопроизводство, защото ще ощетим старите страни членки”, казва Стайко Стайков. Стайко Стайков е председател на управителния съвет на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи. Пред „Стандарт“ той коментира новата ОСП, пазара на земя, както и идеята си за създаване на обща земеделска камара.

***

– Господин Стайков, предстои изготвянето на национален план за развитие на земеделието във връзка с новата Обща селскостопанска политика / ОСП/ 2020-2027. Възможно ли е да има смяна на приоритетите у нас?

– Аз смятам, че това, което правим в момента, няма как да се промени. Гръбнакът на българското земеделие е конвенционално и големите ферми, които отглеждат пшеница, рапица, ечемик, кориандър – едногодишни култури, които няма как да се гледат на малки площи. Това е предопределено от Европа за страната ни. България е резервната житница на Европа заедно с Унгария и Румъния. Нашата земя е най-малко заразена, защото сравнително отскоро се хвърлят определени торове, препарати и химикали. И много от зърното, особено качественото, се продава в европейските държави. Така че не виждам причина да се промени тази стратегия. А и Европа няма да ни отпусне много по-големи средства за обвързана подкрепа, например за овощарство или каквото и да било, защото по този начин тя ще ощети фермерите от старите страни членки. При тях е много скъпа работната ръка и те не ни допускат в този бранш.

– Да, но ние имаме традиции и в овощарството, в зеленчукопроизводството. Ако настояваме, няма ли шанс да се преборим?

– В България се отглеждат най-вкусните, но и най-старите сортове, които са нетрайни. Нямаме напояване навсякъде, което е голям проблем. Ако трябва да сменяме цялата концепция – за трайните насаждения, инвестициите са огромни. А за да направиш тази инвестиция, ти трябва да имаш пазари. Например има много лозови насаждения, повечето ги направихме по програми на Европа, която обаче не ни осигури пазара. И в момента няма на кой да си продаваме виното. Избите в България стават все повече, увеличават се лозовите насаждения, а видяхме, че тази година хората си хвърляха гроздето, защото нямаше кой да им го изкупи В конвенционалното земеделие се печели много по-малко. Но за сметка на това пък зърното е борсова стока, която има много бърза възвръщаемост. И дори и малко да печелиш, когато е бързо, това е добре за българското земеделие. Като няма кой да ни купи трайните насаждения, като са ни стари сортовете – не можем да реинвестира-ме, нямаме голямо подпомагане, каквото има Гърция. Тя ни удря с цените и няма как да го променим. Смятам, че Европа ще продължи с тази политика. В новия програмен период, независимо дали ще има таван на субсидиите или не, ще има увеличение на парите и за селски райони, и за зелени плащания Така че не мисля, че ще променим нещо в българското земеделие. Мисля, че просто конвенционалното ще стане по-интензивно, по-добро. Вече имаме добрия опит, използват се по-добри препарати, торове, доста неща се промениха. Но ние не можем да влияем на климата. Защото проблемът в Южна България е с все повечето топли дни и все по-малките добиви.

– А каква част от земята у нас е окрупнена?

– Има частично окрупнени парцели, някои са големи, но са много малко. Но това не е комасация, защото комасацията включва големи парцели, землища, инфраструктура, напояване, отводняване. Останаха много малко тези парцели. Купуват се основно парцели между 5 и 50 декара. Нашата идея е да правим замени, правим ги между членовете на асоциацията и по този начин се получава окрупняване. Дай, Боже, да имаме възможност да се включим в програма за напояване. В другите браншови организации има много фермери, които са готови да работят и с нас. Време е да направим браншова камара, в която ще участваме всички. И когато си имаме повече доверие, нещата ще стават по-лесно.

– Ако искате да се обедините в земеделска камара, трябва да поставите цели, които се припознават от всички браншове.

– Аз мисля, че за закона за земята сме заедно. Става въпрос за новият проект, който бе върнат за преработване и ние участваме в работната група благодарение на това, че имаме общи интереси, виждаме общите проблеми. Даваме експерти, които работят и с министерството на земеделието, храните и горите /МЗХГ/. Интересът е общ, наши членове имат земя в цялата страна. Ако не спазваме Конституцията, ние нарушаваме правата на собствениците – затова беше спрян законът – според чл. 17 от Конституцията частната собственост е неприкосновена. Много неща по закона се сътвориха много бързо и може би неволно се получиха доста грешки. Над 3,5 милиона българи са собственици и на цели, и на частични парцели в съсобственост. Ние не може да пренебрегнем тяхното мнение. Ние сме заедно за всичко, подали сме ръка на МЗХГ, те са я приели и работят с нас, така ще продължаваме за напред. Идеята за обща земеделска камара е да обедини повече бранша. Ще има излъчени представители от всички асоциации, на които ние ще имаме доверие. Не виждам причина да няма разбирателство между целия бранш.

– Споменахте, че има доста сделки напоследък, в които чужденци продават земята си. Бихте ли дали повече подробности?

– Става въпрос за чужденци, които са придобили земя у нас с цел инвестиция на вторичния пазар чрез посредници от първичния пазар. Платили са по 200-300 лв. за декар, окрупнили са парцелите. Цените сега се вдигат – в Северна България декарът е над 1000 лева. Притежателите може би не очакват по-голям ръст, като предишни години. Затова излизат от тази инвестиция.

– А какво се случи с масовото засаждане на нахут? Защо стопаните заложиха на тази култура?

– Нахутът е азотофиксираща култура и има допълнително доплащане в субсидията. Две години нахутът държеше добра цена, особено в Южна България, където нямаме царевица. В предишни години в Южна България се гледаше и кориандър. Но цената му падна, защото руснаците произведоха кориандър на много ниска цена. И след това надеждата беше в нахута. Но се получи свръхпроизводство. А в същото време държавите, които внасят нахут, имаха добра година. И се оказа, че от 2 лева за кг, цената падна до 30 стотинки Повечето стопани имаха нужда от пари и го продадоха на безценица. Това автоматично ги вкара в огромни загуби. И ако те имат кредит за земя или за нещо друго, може да стигнат до фалит.

– В новата ОСП се очаква да има по-големи преференции за млади фермери. Какво бихте посъветвали един млад човек, който се научава за тези преференции и решава да се занимава със земеделие?

– Много хора виждат младия фермер като човек, който ще вземе хикс пари и ще спечели от това. Изискванията на Европа обаче са много големи, трябва да се създават работни места, трябва реално да се работи. Минават доста години, в които човек прави много разходи и трябва да положи много труд, ако иска да му остане нещо повече. В момента хората смятат, че ще вземат едни лесни пари, а то не е така. Даже в повечето случаи те биват санкционирани и губят пари, които са взети с кредити или по някакъв друг начин, което води до огромни загуби. Някои хора искат да се върнат от чужбина и да станат млади фермери. Но това е много трудно, ако някой не им помогне. Защото нито имат земя, нито имат средства, нито имат опит. Зависиш от климата, от посеви, дали няма да имаш бедствия. Това е фабрика под небето, много е трудно човек да се впусне в подобно начинание без да има партньор. И ако от първата година се случи някой катаклизъм с неговия бизнес, това го обрича на фалит. Трябва да се внимава, да се ползват много добри консултанти. И да се четат много внимателно програмите и ангажиментите, които се поемат. Защото българинът обикновено вижда парите, а не вижда какви ангажименти има под тях. Европа обещава в момента, но тя увеличава ангажиментите и те ще бъдат ясни след изборите за новия Европарламент. Затова аз не мога да посъветвам някой да се впусне сляпо и да става фермер. Нужен е добър агроном, а това е много скъп специалист и много трудно се намира. Нужни са заделени средства. Да си фермер не е толкова просто, колкото изглежда.

Източник: https://в. Стандарт, стр. 16

Надежда Чипева

Новият закон за земята, който трябваше през февруари да влезе за обсъждания в парламента, обединявайки цялото поземлено законодателство, отново ще бъде отложен. В сряда депутатите гласуваха решение за удължаване на срока, в който да се изготви законопроектът, а искането за това е на земеделското министерство. Сега предстои да бъде създадена нова работна група, която да обсъжда текстовете.

Още преди две години парламентът възложи на земеделското министерство да изготви изцяло нов закон за земята и поземлените отношения, в който да влезе цялото законодателство в сектора, разкъсано в момента между различни закони за собствеността на земите, за арендата, за селскостопанското имущество и др.

Първоначално този срок беше до октомври миналата година, но той беше удължен впоследствие до този февруари. В сряда парламентът гласува ново удължаване – до 31 декември тази година. Повод за това станаха забележките на най-големите земеделски организации в страната към различни текстове, включително за наемите на земи, разпределението на т.нар. бели петна – терени, които пустеят, комасацията и др. Най-големите от тях – на земеделските производителите в България, на зърнопроизводителите и на собствениците на земеделски земи, поискаха законопроектът да не се разглежда в парламента в този му вид и да се проведе ново обществено обсъждане със заинтересовани страни.

Индикации, че ще се стигне до удължаване на срока, имаше още преди седмици. Тогава земеделският министър Румен Порожанов съобщи, че балансът между интересите в сектора е труден. В началото на февруари председателят на земеделската комисия в парламента Десислава Танева съобщи в Добрич, цитирана от БТА, че законът ще се работи наново, след като са получени много отрицателни становища по предложените текстове.Сега от земеделското министерство съобщиха, че предстои да се направи работна група по закона, в която да бъдат поканени браншовите организации и в която да бъдат обсъждани техните забележки по текстовете. С удължаването на срока това трябва да приключи до края на тази година, когато текстовете ще бъдат внесени отново в парламента. Идеята за единен кодекс за земята, който да обедини цялото законодателство в сектора, датира от поне четири години. Досега са представени два негови варианта, в последния от които бяха включени текстове за собствеността, наема, арендата, комасацията, преобразуването на земеделска земя в неземеделска и обратно, управление на държавния поземлен фонд, както и опазването на селскостопанското имущество.

Текстовете, които надхвърлят 200 страници, бяха публикувани за обществено обсъждане преди коледните празници и срокът за него изтече в средата на януари. Именно обсъждането по празниците на такъв мащабен закон беше и една от причините за недоволство в сектора.

Източник: https://capital.bg

Проектът задължава арендаторите да фиксират в договорите твърди суми за рентата независимо от реколтата, смята шефът на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи Стайко Стайков е председател на управителния съвет на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи, в която са събрани най-големите притежатели на агропарцели в страната. Роден е през 1969 г. в Сливен. През 1996 г. завършва Института по туризъм „Алеко Константинов“ в Бургас. Завършил е туризъм в Бургаския свободен университет, а по-късно и финанси във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. От 2010 г. е изпълнителен директор на „Ставен“ АД.

– Господин Стайков, подготвя се поредният закон за земята, но зърнопроизводителите вече се обявиха срещу него – смятат, че той ще пречи на свободната търговия. Какво не е наред?

– Предложенията са изцяло сбъркани. Затова и нашето отношение е негативно. Вместо да подобряваме отношенията между собственици и ползватели на земи, ние ги влошаваме. Оказва се, че няма да получим предвидимост, а хаос, който на практика ще наруши конституционното право на всеки гражданин. Преди всичко срокът за обществено обсъждане на текстовете беше крайно недостатъчен – предложенията бяха пуснати малко преди Коледа, а обсъждането приключи тези дни. Един от най-големите проблеми е налагането на точна сума на минималното рентно плащане, което трябва да е разписано в договора и трябва да е по-високо от средното рентно плащане. Това нарушава свободното договаряне и води до абсурди. За един парцел по-лоша категория например ще се плаща толкова, колкото и за земя с по-високо качество. Проблемът не е само в това – налагат се и тежки административни правила и се фиксират невъзможни срокове. Арендните договори пък се обезсмислят, защото или не могат да се развалят, или много трудно – след повече от една стопанска година. Накратко – с този закон, вместо да се изпишат вежди, ще се избодат очи. Не можем да правим закони, които нарушават конституцията. Проблемът с т.нар. бели петна също продължава. Така няма да докараме нито български, нито чуждестранни инвеститори. Всеки бизнесмен иска да си планира вложенията в дългосрочен план, а с тези предложения това просто няма как да стане.

– И какво следва?

– Първо искаме да видим какво ще отговорят на нашето становище от земеделското министерство и дали ще вземат някакви мерки. С тях направихме работна група, но към момента тя е провела една единствена среща. За да се прави закон, трябва да се вземат препоръките на всички страни. Земеделието е отрасъл, който е водещ за нашата икономика заедно с туризма. Той е единственият, който е 100% на пазарен принцип. Смело мога да го твърдя, защото продукцията се изнася и тя е борсова – изкупува се на пазарни цени. За нас и за търговията със земеделски земи това е много добре. Да, от 2007 г. насам имаше проблеми, но все пак това е единственият отрасъл, който продължи да работи и не изпадна в такава дълбока криза. Като говорим за проблеми, има и нещо друго. В момента отчуждаването на земи от държавата и общините се извършва по цени, които са отпреди 30-40 години. С размера на тези „обезщетения“ не можеш да си купиш друга такава земя. Можеш да обжалваш само размера на обезщетението, но това на практика е фиктивно. Понякога пък се налага да плащаш, и то много – трябва да си изкараш скици, да направиш данъчни оценки, да се явяваш на място, да чакаш по опашки. И в крайна сметка да получиш обезщетение, което е много по-малко, отколкото парите, които си дал, за да си извадиш нужните документи.

– Вярно ли е, че търсенето на земя е голямо, но предлагане няма?

– В началото на всяка година земеделието не е активно. Това е период на затишие от около месец и половина. Има хора, които искат да купуват, но в България земята е много раздробена и няма напояване. Това по никакъв начин не амбицира големите инвеститори да дойдат и да се установят тук. Желаещи има, но когато разберат, че няма комасация, а напояването е част от нея, те просто се отказват. Всички търсят парцели от над 1000 декара, дори и по 5000 декара. Има и нещо друго – чуждестранните инвеститори си представят някакви много ниски цени. Всеки, който идва с пари, си мисли, че в България няма хора с възможности и трябва да се продава на ниски нива. Комасирани терени за 1000 лева на декар? Цените отдавна минаха тези нива.

– Как се движат цените в момента?

– В Южна България – в хубавите райони край Бургас, Стара Загора, Пловдив и Пазарджик, декарът върви 800-1000 лв., като в отделни землища около Стара Загора стига и 1100-1200 лева. Това обаче зависи от пазара и от местните арендатори. Има и единични сделки по 1500 лв. за декар, но говорим за ниви за земеделски нужди. Най-евтини са земите в Странджа, Сакар, Хасково и Харманли. Там почвите са по-бедни, има по-малко валежи през лятото и съответно добивите са по-скромни. На север евтини земи вече няма с изключение на районите близо до Стара планина. Кърджали и Смолян няма да ги коментираме, тъй като там обработваемата земя е малко. Сходна е ситуацията и по поречието на Струма, където от години работят гръцки фирми. Цената не минава 1000 лв. за декар. В Добруджа има сделки за около 2000 лв. за декар и дори над тези нива, но няма сериозно предлагане.

– До каква степен земеделските субсидии определят цената на земята?

– Субсидиите са един катализатор за това, което се случи в България от 2007 г. насам. Благодарение на тях успяхме да акумулираме средства и така да се създаде реален пазар. До 2007 г. нямаше субсидии, а цените на продукцията бяха много ниски, не се работеше и много земя пустееше. Без субсидиите щеше да е много трудно да изградим работещ пазар. А той постепенно отся спекулантите от реално работещите фирми и инвеститори. Има и много програми за техника, които са тясно обвързани със субсидиите и те продължават. Тези програми и покупката на техника на практика ти връщат парите, връщат инвестицията. Без тези нови машини ние нямаше как да стигнем до днешното интензивно земеделие.

– Как ще се промени пазарът след 2020 г., ако част от субсидиите се ограничат или бъдат премахнати?

– Няма да има катаклизми, а по-скоро балансирано търсене и предлагане на земя. Всеки фермер или инвеститор, който работи и е инвестирал в земя, вече е натрупал някакви средства. Субсидиите няма да влияят толкова много, защото земеделието в България произвежда борсови продукти, които са търсени не само на европейския, но и на световния пазар. С други думи, цената на земята ще се влияе от цената на зърното, а не толкова от размера на субсидиите. А и вече няма толкова много земя за продаване, за да се случи нещо извънредно. Преди беше обратното – предлагаше се много, но нямаше купувачи. Земеделците натрупаха средства и това доведе до реална конкуренция между големи и малки дружества, ползватели на места. Създадоха се много добри условия за реален, а не за спекулативен пазар на земята.

– Как ще се отрази Брекзит на износа на земеделска продукция там?

– Всички са много притеснени, защото е трудно да се прогнозира. Надявам се в крайна сметка разумът да надделее в Европа и във Великобритания. У нас в момента всеки – и собственици, и ползватели, прави ходовете си много премерено.

– Лошият сценарий какво предвижда?

– Лошият сценарий би бил, ако след евентуално излизане от ЕС започнат да налагат мита на нашите продукти. Ние много трудно стигнахме до определени пазари и в един лош за нас сценарий картите ще трябва да се редят наново. Ще се наложи пак да търсим нови пазари, а при тази конкуренция в Европа ще ни бъде много трудно. Нашето вино например се изнася за Англия на относително добри цени. Европейските пазари са трудни, защото редица страни получават много по-голяма подкрепа в сравнение с нашите производителите и това ги прави по-конкурентни. Евентуалното облагане на нашите производители би довело до сериозен стрес за пазара.

– А износът към т.нар. трети страни – Русия, Китай, Арабския свят?

– Държавата трябва да работи много по-тясно с браншовите организации и да имаме силна политика. Ние можем да предложим продукция, но ако няма държавна политика и гаранции, как ще излезем сами на един нов пазар? Виждате например Турция – как рекламира туризма си и как подкрепя земеделието си. Те направиха най-големия воден проект, благодарение на който с част от водите на Тунджа и Марица се захранват 38 милиона декара земеделска земя. По същия начин работи и Гърция, която е подобна на България по площ. Тя реши проблема с напояването чрез сондажи. А ние какво правим – имаме водомери и плащаме за питейна вода, с която поливаме. И в крайна сметка, ако поливаме, се налага да продаваме продукцията си на загуба. Навремето в Южна България се произвеждаше всичко и дори правехме по две реколти. Да не говорим, че масово имаше два вида цвекло, памук и други култури. А в момента неволята ни кара да произвеждаме по една култура. Просто всеки се е ориентирал към борсови стоки, защото цените там са по-добри.

– Част от земята в Румъния е по-евтина, има ли български земеделци, които предпочитат да развиват бизнеса си там?

– Обработваемата земя в Румъния е точно три пъти повече от тази в България – 120 млн. декара и тя не навсякъде е по-евтина. Частта към Унгария е по-скъпа и там няма голямо предлагане. Има български инвеститори, които купуват земя, но не с цел земеделие. Такива инвестиции има, но те са много трудни. Да, те раздвижиха румънския пазар, но все пак там е два пъти по-евтино от България. Средната цена на декар край Калъраш е около 350 евро за декар, докато от другата страна на Дунав – в района на Силистра, е значително по-скъпо – по около 750-800 евро за декар.

Източник: https://в. Сега , Стр. 12