Категория: Без категория

Николай Вълканов: Няма как да искаме френски субсидии, при положение, че не плащаме френски заплати. Земята е един актив, който не се произвежда, нормално е цената ѝ да продължи да се покачва. Търсенето не е намаляло. Не очакваме в цялата страна да има ръст на цената над 5%“, каза Стайко Стайков – председател на собствениците на земеделски земи в България, предава БНР.

Комасираните парцели, които се напояват, са най-търсени на пазара, уточни той в предаването „Преди всички“ по програма „Хоризонт“. Най-скъпа е земята в Добруджа, тъй като там е най-малко предлагането, а като качество и добиви, статистиката показва, че там са най-добрите условия, посочи още Стайков.

„Не може да се делим от другите страни в ЕС. Ние ще бъдем тотално неконкурентни без финансирането от Европа, ще се върнем в 2007-а година, когато не се отделяха средства за площи. Благодарение на допълнителното финансиране са разработени над 5 милиона декара. За да отделяш средства, както отделят другите в Европа, трябва да бъдеш поставен в горе-долу същите условия“, коментира председателят на собствениците на земеделски земи в България.

Николай Вълканов от „Интелиагро“ коментира, че въпреки сериозното нарастване на субсидиите, те са по-малки от тези в Европа, защото „няма как да искаме френски субсидии, при положение, че не плащаме френски заплати“. Според него политиката за субсидиране е сбъркана: „Тя трябва да насърчава ефективност и да е фокусирана върху това да създава жизнеспособни предприятия в агросектора.

Нека да има субсидии, няма как да променяме европейската политика, но е въпрос на разсъждение как се използват те. Виждаме, че тези от производителите, които използват европейските плащания единствено и само, за да инвестират в стопанствата си, за да станат по-ефективни, те са производителите, които успяват. А тези, които използват директните плащания за социална издръжка на себе си и на своите семейства, те са тези, които ще бъдат обречени. Няма никакво значение какви ще бъдат субсидиите за тях. Те, в дългосрочен план, няма как да бъдат успешни агробизнесмени“.

Източник: https://www.bgfermer.bg

Депутатите от земеделската комисия окончателно приеха вчера решение за отлагане разглеждането на новия закон за земята като официалният мотив е очакваната нова ОСП, а неофициалният- прекалено многото критики от страна на различни браншови организации, като дори вчера от асоциацията на собствениците на земеделска земя отново повториха някои от аргументите си срещу закона.

Основният мотив за отлагането е, че „подготовката за новия програмен период на ОСП изисква разглеждане на националното законодателство с цел съобразяването му с целите на новата европейска аграрна политика”. Срещу отлагането на разглеждането на фундаменталния закон, който трябва да урегулирапоземлените отношения у нас се обявиха депутатите от патриотичния съюз. „Не виждам защо бягаме от отговорност да уредим едни поземлени отношения, чакани толкова дълго от бранша. Ако са нужни промени, да ги направим в съществуващите закони, но ние не ги правим, защото се чака този закон. Ако трябва да се гласува и да не се приема такъв закон, иначе няма смисъл, защото ще чакаме новото ОСП или третото пришествие”, каза Александър Сабанов.

„Известно ни е, че има над един милион собственици и ползватели на земеделски земи, и държавата полага всички усилия да гарантира правилното и устойчиво използване на земеделската земя. С последния проект на закон се опитахме да защитим интереса на собствениците с въвеждане на максимални дати за договори за аренда, но въпреки това получихме становища от заинтересовани лица, че непрекъснатото отлагане на закона с по шест месеца не се приема. Освен това браншът има забележки спрямо някои текстове”, каза зам. министър Виргиния Кръстева.

„Ние от асоциацията на собствениците на земеделски земи имаме няколко забележки които сме изложили в мотивите си до министерството. Първата, е че предлаганият проект не отговаря на причините за решението на НС за промяна на поземленото законодателство. Освен това когато се изготвя нов закон, се отменят съществуващи закони само ако има съществeни промени, но предлаганият законопроект не отговаря на тези изисквания, защото запазва сегашното положение на урегулиране на поземлените отношения”, каза Мирослав Каракашев о БАСЗЗ. Според него аргументът за ограничаване на срока на договорите за аренда не е сериозен, защото не се решават проблемите с фалшивите договори и не се спазва правото на собственост. „Ако досега собствените са били лъгани с договори до 50 години, сега се предлага, те да са лъжат с договори за 10 години”, допълни той.

Според проф. Светла Бъчварова може да се обсъжда вариант и за създаване на два закона, единият уреждащ правата на собствениците и другият за правата на ползвателите на земеделска земя. „С промените в закона през последните десет години се загуби ролята на собствениците на земеделска земя, като се акцентира върху стопанисването на земята”каза тя . По думите и е нужно едно по-високо ниво на законодателство, което да създаде регулации в поземлените отношения.

Източник: https://www.nivabg.com

Само граждани на ЕС ще купуват земеделска земя в България. Законопроектът обединява действащи в момента четири закона: за собствеността и ползването на земеделските земи; за опазване на земеделските земи; за арендата в земеделието и за опазване на селскостопанското имущество. Общественото обсъждане продължава до 5 декември 2019 година. Поводът за новия закон Министърът на земеделието Десислава Танева определи предложения законопроект, в който се позволява на чужденци от ЕС да купуват българска земя, като „техническа редакция“, за да се отговори на изисквания на ЕС, информира infostock.bg.

Поводът за неговата разработка е, че се нарушава Договорът за функционирането на ЕС (ДФЕС), който дава свобода на гражданите на съюза да се установяват, в която и да е друга държава-членка, да създават предприятия, да придвижват капитали. Заради това през 2018 година Европейската комисия започна наказателна процедура срещу България (процедура за нарушение № 2015/2018 по описа на Европейската комисия относно противоречие на разпоредбата на чл. 3в от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) с чл. 49 и чл. 63 и 65 от ДФЕС). Страната ни беше заплашена да плати еднократна санкция в размер на 839 хил. евро, и по 660 евро дневно за всеки ден бездействие по темата. Средствата се взимаха от структурните фондове, с които се подпомагат земеделските производители, уточниха преди време от МЗХГ.Само граждани на ЕС ще купуват земеделска земя в България.

Заради избягване на санкцията, по предложение на Министерски съвет, Народното събрание приема две решения от 12 октомври 2018 г. и от 27 февруари 2019 г. за разработване на законопроект, който да е в съответствие с ДФЕС. Законопроектът оставя отворена вратичка и за трети страни: „Чужденци или чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи при условията на международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България, обнародван и влязъл в сила, а чужденците – и при наследяване по закон.“ Такъв ратифициран договор е ДФЕС, но вбъдеще, ако България сключи договор с трета страна, който е ратифициран от Народното събрание, и предвижда граждани на тази страна извън ЕС да придобиват българска земя, няма да има нужда да се променя законът или с решение да се произнася Конституционният съд. Нека припомним, че през януари 2014 г.

Конституционният съд обяви, че решението на парламента да удължи мораториума върху продажбата на земя за чужденци и след 2014 г. е противоконституционно. Мораториумът от 2014 година Забраната за продажба на земеделски земи на чужденци бе наложена през 2014 г., след няколко месеца на протести срещу възможността чужденци масово да изкупуват земеделски парцели. Мотивите на протестиращите бяха, че като изкупят земеделски парцели, ще започне масово заселване на чужденци и ще постепенно ще започне да се променя етническия състав на българската държава. Всъщност решението на Народното събрание за мораториума за продажбата на земи на чужденци беше взето на 22 октомври 2013 г. с гласовете на БСП, ГЕРБ и Атака, а против бяха народните представители от ДПС. След решението на Конституционния съд, че мораториумът е противоконституционен, парламентът разреши на чужденци да купуват български ниви, само ако са пребивавали минимум 5 години в страната ни. Това, обаче, се оказан недостатъчно за Европейската комисия да започне наказателната процедура, въпреки че по думите на министър Танева, и в момента мораториумът се заобикаля, защото чужденци могат да купуват български земи, ако регистрират местно юридическо лице.

В предложения законопроект изрично се посочва, че освен чужденци от трети държави, но и държави не могат да притежават право на собственост върху земеделски земи. Политическите партии и организации, движения и коалиции с политически цели също не могат да имат собствени земи.

Собствениците на земи подкрепят промените Българска асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) подкрепя предлаганите промени. „Смятаме, че е правилно, тъй като няма как да продължаваме да нарушаваме европейското законодателство, ако искаме да сме част от европейското семейство“, каза в неделя в сутрешния блок на БНТ Стайко Стайков, председателят на БАСЗЗ. По неговите думи, в момента няма голям интерес от страна на фирми от Европейския съюз да купуват земеделска земя в България, а основната причина за това, че „тя все още е много разпокъсана, което я прави непривлекателна за модерно земеделие“.

Средният парцел в Южна България е 5 дка, а в Северна – 8 дка, показват още данните на БАСЗЗ. Според Стайко Стайков, интересът на всички, не само на физически лица или компании от европейски държави, да закупуват земя е на парцели над 1000 дка, дори и над 1000 хектара.

Шанс за младите фермери В новия Закон се дава възможност на млади фермери до 40 години по-лесно да наемат чрез търг свободни земи от държавния поземлен фонд (ДПФ), за да създават нови стопанства или да разширят земите си. За тях ще има отделен търг, на който могат да участват само физически лица до 40 години, както и ЕТ и ЕООД, създадени от такива лица, с оглед приоритетите на ЕС за промяна на възрастовата структура на заетите в земеделието лица, аргументират предложението си вносителите на законопроекта. „Но има и условия, които да гарантират, че до тази земя достъп ще имат действително млади фермери, които искат да се занимават със земеделие“, обясни в сутрешния блок на БНТ Лидия Стоянова от дирекция „Поземлени отношения и комасация“ на МЗХГ. Променен е, обаче, срокът при отдаването на земеделските земи от ДПФ под наем или аренда, чрез провеждане на тръжна процедура. Министърът на земеделието ще издава заповед за откриване на търга за следващата стопанска година до 15 февруари на текущата календарна година, а не както досега до 31 март.

В процедурата по разпределение на общинските и държавни пасища, мери и ливади е предвидено съответните общински и държавни комисии да разпределят в съществуващата последователност първо имоти от двата фонда в землището, където е регистриран животновъдният обект на лицето. След това ще се разпределят имоти от общинския поземлен фонд и ДПФ в съседни землища. Договорите за аренда вече ще имат максимален срок Той става 10 години, а за земите, заети с трайни насаждения – 30 години, пише в законопроекта. Досега договорите имаха само минимален срок от 5 години, а липсата на горна граница доведе до договори, продължаващи на практика без ограничения – над 50 или до 100 години, според експертите на МЗХГ. Подобни договори на практика ограничават възможността нови инвеститори или на следващи поколения наследници на собственици на земи, отдадени под аренда, да променят управлението на имота си, обясняват вносителите на законопроекта. Според тях, след като влезе в сила новият Закон за земеделските земи, което най-вероятно ще стане през 2020 година, договорите за аренда трябва да се приведат в съответствие с изискванията за горната граница.

Други съществени промени Предвидена е нова процедура за промяна на предназначението на неземеделска земя в земеделска, което ще става със заявление на собственика до Комисията за земеделските земи, като за процедурата няма да се заплаща такса. Освен това, значително се облекчава строителство върху земи с променено предназначение, като отпада срокът, в който до 3 години след издаването на решение за промяна на предназначението на земята, собственикът би трябвало да получи разрешение за строеж. Предвижда се и възможност за промяна на предназначението на неземеделски земи в земеделски. Например стари, малки язовири, които отдавна са пресъхнали и се ползват за земеделие, а стопаните им не могат да получават субсидии, да подадат заявление до Комисията за земеделските земи за промяна на предназначението, като и за този процедура няма да се заплаща такса.

Източник: https://www.financebg.com

Никой не си позволява в правова държава да изземва собствеността върху земята. Това е немислимо и оттам идват и другите проблеми, които се наслагват. Затова първо трябва да решим проблема със собствеността, категоричен е Стайко Стайков, председател на Българска асоциация на собствените на земеделски земи (БАСЗЗ), за Агри.БГ.

Собственици на земя: Първа остра критика към Закона за земята

Днес асоциацията изпраща в Министерството на земеделието своето официално становище относно проекта на Закон за земята, чието обществено обсъждане изтича след три дни.

„В проектозакона има много проблеми, които трябва да се изчистят с браншовите организации. Смятам, че нов закон за шест месеца не може да се създаде. Трябва време, за да се направят съществени промени, които сега липсват“, смята Стайков. Министерството на земеделието има срок до края на годината новият проектозакон да бъде приет от Министерски съвет и внесен в Народното събрание.

„Нямам представа защо толкова се бърза, след като чак през 2022–2023 г. ще влезе новата Обща селскостопанска политика (ОСП), в която може да има промени, за които ние не знаем. Нека да си дадем срок и да решим проблемите си. Едва след като новата рамка бъде одобрена от Европейския парламент (ЕП), тогава да правим Закон за земята“, предлага Стайков. Стайко Стайков: Трябва да гледаме интереса на бъдещото младо поколение. Най-важното е те да имат правно основание.“ Според него идеята на новия закон е да бъде от полза както за собственика, така и за ползвателя на земеделска земя. „С тези бели петна и споразумения за ползване на всеки млад човек, който иска да се върне и да си работи земята, не е редно да му се каже: „Тя е в споразумение, не можеш да си я ползваш тази година“. Не може изкуствено да се изземват площи с оправданието, че трябва да комасираме земята“, категоричен е председателят на БАСЗЗ. По думите му именно белите петна са един от най-сериозните проблеми за собствениците на земя, който не е решен в новия проектозакон.

„По Конституция частната собственост е неприкосновена. Ако ти не си отдадеш земята на някого, да я ползва, той няма право да я пипа. Единственото правно основание е волеизявление на двете страни и това е договорът“, твърди Стайков.

Начинът, по който се уреждат арендните отношения, също трябва да се промени.

„Ако арендаторът в момента ме уведоми, че не иска да ми работи земята, аз съм длъжен да му прекратя договора. Обаче той ако не ми плати и не си изпълни задълженията, аз трябва да водя дела, които отнемат 2–3 години и струват много пари. Защо ние като собственици да не можем да развалим договора, ако не ни платят? Трябва да има предвидено в Закона, ако има неплащане, да се даде срок от 6–12 месеца“, предлага Стайков.

Стайко Стайков: „Не е правдиво, ако земеделецът не е платил за старата стопанска година, да ползва благата от нашата земя за следващата. И в същото време да ползва субсидии.“

По негово мнение образуването на средно рентно плащане по региони не винаги е добронамерено и правилно.

„Има региони, в които се плаща средно по 50–60 лв. рента на декар. Но има и места, където тя е едва 5–15 лв. Още повече че на базата на собствеността на земята се взема субсидия за над 30 лв. Това е несериозно. Ето защо в България трябва да се работи по землища“, предлага Стайков.

Обезщетенията са друг голям проблем за собствениците на земеделска земя.

„Например заради магистралата ни обезщетиха по 300 лв./дка, защото през предходната година някой е купувал на тази данъчна оценка. Трябва да ни дадат даже повече, защото ни я вземат насила. И не стига че оставаме по 300 лв./дка, ами трябва да платим 500 лв. за разходи за делото. И ни дават 7 дена, защото е обект от национално значение“, недоумява Стайков.

Според него трябва да почерпим опит от водещи земеделски държави, като Холандия, Франция, Германия. „Нека да направим Закона така, че да работи, както в другите държави. Спазваме ли закона, ще направим и комасация, и напояване, и инвеститорите ще са мотивирани да си правят дългосрочни планове“, заключава Стайков.

Източник: https://www.agri.bg

Европейска директива гласи, че всеки гражданин на Евросъюза трябва да има право да купува земя в 28-те държави-членки.

Това сега не е възможно у нас и страната ни е заплашена от санкции.

Стайко Стайков, председател на Асоциацията на собствениците на земеделски земи: Ние от Асоциацията на собствениците на земеделски земи смятаме, че е правилно, тъй като няма как да продължаваме да нарушаваме европейската директива, ако искаме да сме част от европейското семейство.

Стайков твърди, че в момента няма голям интерес от страна на фирми от Европейския съюз към купуване на земеделска земя в България. Причината е, че тя все още е много разпокъсана. Средният парцел в Южна България е 5 дка, а в Северна – 8 дка. Това я прави непривлекателна за модерно земеделие.

Стайко Стайков: Няма как от раз да се окрупнят парцелите, да има напояване. А интересът на всички, не само на физически лица или компании от европейски държави, да закупуват земя е на парцели над 1000 дка, дори бих казал 1000 хектара.

В предложения законопроект изрично се посочва, че освен чужденци от трети държави, но и държави не могат да притежават право на собственост върху земеделски земи. Политическите партии и организации, движения и коалиции с политически цели също не могат да имат собствени земи.

Собствениците на земи подкрепят промените.

Българска асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) подкрепя предлаганите промени. „Смятаме, че е правилно, тъй като няма как да продължаваме да нарушаваме европейското законодателство, ако искаме да сме част от европейското семейство“, каза в неделя в сутрешния блок на БНТ Стайко Стайков, председателят на БАСЗЗ.

По неговите думи, в момента няма голям интерес от страна на фирми от Европейския съюз да купуват земеделска земя в България, а основната причина за това, че „тя все още е много разпокъсана, което я прави непривлекателна за модерно земеделие“. Средният парцел в Южна България е 5 дка, а в Северна – 8 дка, показват още данните на БАСЗЗ.

Според Стайко Стайков, интересът на всички, не само на физически лица или компании от европейски държави, да закупуват земя е на парцели над 1000 дка, дори и над 1000 хектара.

Източник: https://news.bnt.bg

Стайко Стайков и неговите съдружници: агробизнес с лозя и винарна – с малка, но впечатляваща история.

АВТОР: ВАЛЕНТИНА СПАСОВА

Вижте видеото тук:

https://AGROTV.BG

Източник: https://AGROTV.BG

Стайко Стайков от 2010 година е изпълнителен директор на фирма „Ставен” АД, част от „Ромфарм компании” – групата е сред най-големите собственици на земя. От началото на 2015 г. е председател на управителния съвет на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ). Той е в агробизнеса от 2007 година. Собственик е и на „Шато Ботево“ . С него говорим за проблемите в бранша, за възможностите и за перспективите в тази сфера.

Господин Стайков, от кога се занимавате със земеделие?

Реално навлязохме в бранша през 2007 г., когато страната ни бе приета в Европейския съюз. Започнахме да купуваме земя с двама съмишленици. Постепенно развихме бизнеса. Една от идеите ни бе да работим и подпомогнем уедряването на земеделските земи. България, след възстановяването на земите в реални граници осъмна с раздробена поземлена собственост. Този факт пречи на обработката, възпрепятства интензивното земеделие и не позволява постигането на рентабилност. Мисля, че имаме заслуга да бъде избегнат прекалено голям срив в сектора и земята да се обезцени по време на кризата от 2007 – 2008 г. И тримата съдружници сме българи. Нивите „остават“ в български ръце. Минахме през всякакви трудности. С Българската асоциация на собствениците на земеделски земи след успешното приключване на първия, успяхме да реализираме още пет комасационни проекта -три в Южна и два в Северна България. Те са жизнено необходими. Връщането на земите в реални граници унищожи всичко постигнато до момента. Разруши инфраструктурата в сектора, много райони останаха без напояване и отводняване. В никоя от останалите страни от бившия социалистически лагер това не се случи. Напояването е безкрайно необходимо на фона на климатичните промени. До 1989 г. в България са напоявани около 11-12 милиона дка. В момента по данни на Евростат страната ни е на последните места на стария континент по територия оборудвана с напоителни системи – под 1 милион дка. Това състояние трябва и може да бъде променено. Да се инвестира в създаването на нова и възстановяване на съществуващата инфраструктура. Надявам се управлението на земеползването, в частност напояването и комасацията да са във фокуса на вниманието на Европейския съюз през новия мандат на Европейския парламент.

Но у нас и законодателството не е прецизирано.

Поредният, нов закон за земята трябва да бъде предложен за обществено обсъждане до края на годината. В това обсъждане ще може да вземе участие неправителственият сектор, включително и БАСЗЗ. На следващ етап, ако има постигнат консенсус, може да бъде гласуван в Народното събрание. Приемането на ново, адекватно законодателство би ни дало възможност на фона на относителна сигурност да планираме и прогнозираме. На следващ етап и да инвестираме.

С какво ви спечели лозарството и винопроизводството?

Приказката на винарска изба „Шато Ботево” започна през 2009 г. Тогава преценихме освен в земя да инвестираме и в проект свързан с традициите и бита на българите. България от древни времена е била известна с хубавото си вино. То присъства в нашата история, култура, бит, медицина и не на последно място в религията. След придобиването и подготовката на земята започнахме създаването на собствения лозов масив. Засаждането беше поетапно. Инвестирахме собствени средства и част по европейска програма. Предпочетохме нова сортова гама, към която има интерес на пазара в България и в чужбина. Вече разполагаме с 800 дка плододайни лозя. Догодина те ще се увеличат с още 200 дка. Затварянето на производствения цикъл дойде по естествен път. Строежът на винарската изба започна през 2012 г. През 2013 г. тя вече бе завършена и заработи. „Шато Ботево” се намира до лозовия масив. Шатото отговаря на всички стандарти. Оборудването му е най-съвременно. Техниката за обработка, стабилизация и бутилиране е на световно равнище. Избата разполага с над 600 нови бъчви от френски и американски дъб с различни степени на изпичане. Имаме собствена пречиствателна станция и спазваме всички екологични норми. Във винарната преработваме само собствено грозде. Стартирахме с 50 т за да достигнем 350 тона. Капацитетът ни позволява да преработваме и двойно по-голямо количество. Двамата ни технолози следят непрекъснато процеса. В лабораторията ни редовно се изследват проби. Всяка сутрин проверяваме гроздето, вземат се проби и когато е напълно узряло брането започва. То е с много високо качество. Стараем се продукцията ни да бъде на световно равнище. Инвестираме непрекъснато в подготовката на нашите специалисти.

Създаваме качествено вино за различни вкусове чрез микс от купажни и сортови вина. В момента предлагаме четири серии – Ставен, Серенити, Филигран и Колекция. Тенденцията е Ботево да залага все повече на сортовите вина.

На колко хора давате хляб? Има ли проблем с кадрите?

Лозарството е сезонно. Средно между 60 и 80 човека работят в „Шато Ботево” девет месеца в годината. Седемнайсет души са заети постоянно в избата и в магазина. Обучаваме работници. За съжаление нерядко те излизат зад граница за повече пари. Украйна издаде паспорти на своите жители с полско потекло, а Полша – на украинските. Защо ние да не издадем на бесарабските и банатските българи? Така браншът ще заработи много по-спокойно. Липсата на кадри пречи на развитието на ефективно интензивно земеделие. В момента има хубава техника, на която няма кой да работи. Проблем е липсата и кражбата на квалифицирани кадри във винопроизводството. Трудно се задържат специалисти с образование и практически опит. Това е проблем и за туристическия бранш.

Кои са другите проблеми във винопроизводството?

Повечето проблеми са идентични за бранша. Неслучайно си позволих да се спра на някои от тях по време на представянето на новата серия вина “Serenity” на „Шато Ботево”. Реализацията на продукцията е много трудно. Основните са свързани с непознаването на българската продукция в чужбина и липсата на адекватна държавна политика в подкрепа на производителите за излизане на чужди пазари. Пазарът в Европа (в частност и в България) бе безконтролно залят от вино на дъмпингови цени от така наречения нов свят (Чили, Австралия, Нова Зеландия и др.). Страни, които осигуряват значима финансова подкрепа за износа на своите производители. В България има свръхпроизводство. До края на годината само избите, изградени по европрограми, ще са над триста. Отделно винпромите имат значителни капацитети. Хората традиционно си правят домашно вино.

За да оцелеят и да се справят с острата, често пъти и нелоялна конкуренция, някои производители се принудиха да предлагат „вино” от плодови смески. Цените на пазара падат главоломно, за съжаление заедно с качеството. На този фон малките производители на качествено българско вино в контролирана среда и от собствени лозя като „Шато Ботево” са изправени до стената. Борят се за своето оцеляване. Изпълнителната власт трябва целенасочено да влага усилия и инвестира средства за разпознаване на българското вино, неговия износ и налагането на България като целогодишна винена дестинация. Време е да бъде въведен задължителен стандарт за виното. Четейки етикета потребителят да знае какво си купува – дали висококачествено вино или плодова напитка. Колко да заплати за него или нея. Респективно да направи информиран избор.

Ако браншът се обедини, успехите няма да закъснеят.

Съгласен съм с Вас. От години апелирам и работя за създаването на национална земеделска камара. Камара включваща всички неправителствени организации от земеделския бранш. С нея по-лесно ще решаваме проблемите. Ще подобрим липсващата в момента координация между сектора и държавата. Ако държавата е зад нас, ще бъдем по-успешни и ще бъдем фактор на ниво ЕС. В момента представянето ни на чуждите пазари е слабо. Участието в международни изложения и панаири е скъпо. Обединени ще можем по-лесно да презентираме българската продукция и достижения. Може да представяме различни марки вина, сирена, колбаси, плодове и зеленчуци на един общ щанд. Сега в лозарския сектор не ползваме реални (пазарни) субсидии. Трайните насаждения се субсидират като едногодишните, по 15 евро за декар. Докато в Европа не е така. По този начин ние сме неконкурентоспособни на европейските си колеги. Ако имаме земеделска камара, ще решим в някаква степен и този проблем. Ще имаме много повече информация и възможности за участие на панаири и изложения.

Ще се превърне ли винарска изба „Шато Ботево“ в туристическа дестинация?

Бъдещето е в развитието на винения туризъм. “Шато Ботево” е член на организацията „Приятели на селските райони” (Friends of the Countryside) и единственият български представител в сайта Welcoming Estates Website. В тази връзка винарската изба предлага организирани посещения за групи, дегустации, тиймбилдинги и т.н. В шатото няма спална база, но в близост има други с отлична хотелска част.

Смятате ли, да останете в земеделието?

Земеделието е и ще продължи да бъде водещ отрасъл. Бъдещето на света са храната и водите, които вече са дефицитна стока. България има уникалната възможност като чиста и запазена природа да произвежда реколта от много и чисти култури. Дори за производството на месо са нужни пшеница, царевица, ечемик. Това е пътят. Трябва да успеем с комасацията. Така ще помогнем на българското село. Земеделците са лицето на държавата. Страната ни е туристическа дестинация. Пътуващите през България туристи виждат обработени землища. За разлика от 90-те години, когато нивите бяха изоставени и пустееха. Това е благодарение на хората, останали тук. Ненапразно инвестираме в този сектор, трябва да върнем имиджа на страната. България да излезе на световната сцена и да се представи достойно. Хубавото е, че имаме подкрепа от Европа. От 2007 година, когато влязохме в Европейския съюз до сега, земеделието у нас се развива с бързи темпове. Обработваемите площи вече са над 5 милиона декара. Длъжни сме да се възползваме шанса, който ни дава ЕС.

Източник: https://www.agrobusiness.com

Все повече макроикономически сигнали алармират за приближаване на следваща криза

По дефиниция нивите са предпочитан актив – убежище

Интервю на Алма Давидова

– Наскоро сезирахте държавата и обществеността за несправедливите правила на принудителното отчуждаване на земеделски земи. Как трябва да се променят правилата?

– Размерите на обезщетенията са много ниски и не отговарят на пазарните условия. Представляваната от мен Българска асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) настоява за нормативни промени, които да създадат защитни механизми за собствениците на частни имоти. За определяне на справедливи и пазарни обезщетения при принудителното отчуждаване на земеделска земя и учредяване на сервитути върху нея за държавни и/или общински нужди. Зачестяват случаите на принудително отчуждаване и учредяване на сервитути върху частна земя за изграждането на национални обекти. Често това се случва в нарушение на правата на собствениците по отношение определянето на размера на дължимото им обезщетение. В Конституцията е записано, че принудителното отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да се осъществява само след предварително и равностойно обезщетение. В Закона за държавната собственост (ЗДС) е предвидено равностойно парично обезщетение. Независимо от това в масовия случай на принудително отчуждаване на цели или части от земеделски имоти не се предлага равностойно имотно обезщетение по смисъла на закона. Липсата на справедливост принуждава собствениците да защитават правата си по съдебен път. Друг проблем е необосновано дългото време, което минава между момента на определяне размера на обезщетението до реалното му изплащане. Нерядко през този период реалният пазар на имотите се е променил, цените са се повишили и първоначално определеното обезщетение става неравностойно. Респективно изплатеното обезщетение на частния собственик не е достатъчно, за да се закупи същото количество земеделска земя. В основата на проблема са неадекватните за съвременните условия правила за определяне на ценови равнища, по които се изплащат обезщетенията.

– Какво по-конкретно предлагате?

– БАСЗЗ предлага редица промени, свързани с актуализация и осъвременяване на цените на обезщетенията при принудително отчуждаване и учредяване на сервитути. Апелираме да се заложат минимални цени за обезщетяване. Да отпадне факторът категория на земята. Водеща да бъде квадратурата на отнетата или засегната земя. Често категорията на земята не отразява дали земята е окрупнена, обработваема, поливна, не на последно място и получаваните добиви от нея. Справедливо би било при принудителното отчуждаване да се освободят собствениците на земеделски земи от разходите, свързани с процедурите и осигуряването на необходимите документи, които институциите могат да си набавят служебно. Не са единици случаите, при които административните разходи на собствениците на отчуждавани имоти надхвърлят размера на обезщетението, получавано от тях. БАСЗЗ предлага старта на строителни и/или подготвителни дейности, свързани с учредяването на сервитути, да започва едва след прибиране на реколтата. По този начин да бъдат минимализирани нанасяните вреди на собствениците и обработвателите.

– Разпокъсаната земя продължава да е голям проблем. Какъв е пътят, по който да се разреши? Има ли шанс да се изработи специализиран закон за комасацията?

– Настройката през последната година е уедряването на земята да бъде регулирано в новото единно поземлено законодателство. Липсата на специализиран закон за комасация не позволява да се уедри собствеността и да се развива модерно земеделие. Проблемът е, че широката общественост не разбира какво стои зад термина комасация. Той произхожда от латинската дума commassatio, която на български се превежда като групиране. Комасацията представлява системен подход към земеделската земя, целящ да установи собствениците, препроектиране на землището, възстановяване и изграждане на инфраструктура, напояване, отводняване, уедряване на парцелите, прилагане на екологични мерки и т.н. Крайната цел (освен по-висока производителност при по-ниски разходи) е постигането на комбинация от частни и обществени ползи. Като се подобрява аграрната структура (в дадена община или землище), се развива и подпомага социалната жизнеспособност в земеделския район. Стимулира се развитието на селските райони (доближаване на стандарта им до този на градските). Създават се предпоставки за откриване на нови работни места. Не на последно място е важна и за развитието на конкурентоспособно и рентабилно земеделие. Това е и основната причина на първичен пазар собствеността си да е сменил само 15-20% от общия поземлен фонд в България (обработваема и необработваема земеделска земя, пасища и ливади), който е приблизително 55 млн. дка. и приблизително 25-30% от обработваемата земя, която е близо 36 млн. дка. За последните 30 г. има успешно реализирани едва 6 комасационни проекта по инициатива на БАСЗЗ и финансирани с частни средства. Към момента БАСЗЗ има открити петнадесет процедури за комасация в землищата на общините: Стражица, Средец, Борово, Летница. Елхово, Гулянци, Каспичан, Плевен, Ловеч, Горна Оряховица, Сухиндол и Угърчин. Заявени за участие до момента са 100 000 дка., но има потенциален интерес и от други участници. За тези землища са изработени карти на текущото състояние на землището: почви, климат, природа, пътища, индустрия, както и зоните, които трябва да се уедряват. Направени са карти на предвижданията за реконструкции, опазване на околната среда и др. Допълнителни предизвикателства пред бранша са липсата на инвестиции в хидромелиоративните съоръжения (за напояване, отводняване и превенция). Липсват работещи решения за защита от градушки, за застраховане на земеделската продукция, за превенция срещу ерозия и т.н. България изгуби много време и изоставането ни се задълбочи. Години наред тези проблеми бяха неглижирани, което доведе до невъзможност за българските фермери да бъдат конкурентоспособни. Тези проблеми в земеделския бранш и земеползването логично оказват влияние и върху цената на земеделската земя.

– Защо окрупняването по ползване на земите не върши вече работа?

– През последните години в България се работи комасация по ползване (т.н. бели петна). Това е една от причините да няма истинско уедряване на земеделските парцели. Специализираният закон, даващ подобни права за служебно преразпределение на земи за обработка, е в противоречие с Конституцията, която защитава неприкосновеността на частната собственост. Този механизъм бе приет преди десетина години като временна мярка при различни от днешните обстоятелства. На собственика бе вменено задължението да подава изрична писмена декларация всяка година до 31 юли, дали ще обработва земята си. Неподаването на тази декларация практически го лишава от всички основни атрибути на правото на собственост. В крайна сметка в собствеността му се настаняват трети лица без неговото знание и/или съгласие. Независимо от това тези лица имат редица права, включително да декларират имота и получат евросубсидии и национални доплащания. Единственото задължение на този ползвател на чужда земя е да внесе средната аренда за землището по сметка за чужди средства на съответната областна дирекция „Земеделие“, която се пази за 10 г. срок. Отново без да се зачете правото на собственика. Проблем е администрирането на тези средства и особено контрола по плащането им. Недоумение буди и фактът, че тези дирекции нямат никакво задължение да уведомят собствениците за наличието на средства за получаване. Свидетели сме на редица случаи, в които съзнателно се избягва сключването на договори за ползване (наем или аренда) на земеделска земя от страна на ползватели. Това не би било възможно да се случи без механизма на споразуменията за ползване. Те осигуряват правното основание за обработване на чужда земя и получаване на субсидии за това без да е необходимо волеизявлението на собственика. Тази дългогодишна практика потъпква правата и ощетява повече от 3,5 млн. собственици на земя и техните наследници. Тя допълнително къса историческата връзка на българина с неговата земя. Ефектът е засилване на трайната тенденция за обезлюдяване на българските села. Служебното преразпределение на т.н. „бели петна“ (комасацията по ползване) в комбинация с изключително разпокъсаната собственост са едни от главните причини собствениците на приблизително 2 млн. дка. / почти 6% от общо 36 млн. дка обработваема земя / да не се интересуват и грижат за нея.

– Как се трансформира пазарът на земя през годините и каква е сега конфигурацията на играчите?

– През последните години се забелязва тенденция за напускане на пазара от спекулативните и част от чуждестранните капитали. С развитието на поземлените отношения се развива и вторичния пазар на земеделска земя. Той ще има все по-голямо значение.

– Каква е ролята на фермерите на пазара на земя?

– Импулс за пазара е увеличаващата се роля на земеделските производители, които развили своите стопанства и получили финансова стабилност се убедиха в предимствата да обработват собствена земя. Те по емпиричен път разбраха, че развивайки конвенционално земеделие (на България и българските фермери бе отредено да развиват най-нерентабилния вид земеделие в рамките на ЕС) трябва да търсят сигурност и прогнозируемост. За Южна България културите, които можем да наречем конвенционални, се отглеждат между 6 и 10 месеца, след което реколтата им се събира и продава. Основната сред тях е пшеницата. Рапицата през последните години е проблемна. Другата е слънчоглед. Напоследък цената му е много ниска. Следва го кориандърът, който не е борсова стока. Знаем и за хитовия нахут, но хит само като засяване не и като продажба. В момента за него няма пазар. В Северна България първо трябва да споменем една от основните култури – царевицата, втора след пшеницата. Не че в Южна България няма царевица, но тя е на символични площи, където поливните са съвсем малко. Рапицата и слънчогледът са следващите две конвенционални култури за Северна България. Там добивите от тях са значително по-добри, защото климатът е много по-благоприятен, включително и като количества от валежи. Друг фактор е почвата и е нормално да има по-добри добиви.

– Как се движат най-общо през тази година цените и рентите по райони. Каква е тенденцията?

– Земеделската земя е ограничен ресурс. Тенденцията за засилено търсене на земеделска земя в глобален мащаб ще се запази. Населението на Земята продължава да се увеличава, вече е повече от 7 млрд. души. Това води до повишено търсене на храна. Развиващите се източни гиганти с увеличението на стандарта си на живот променят и хранителните си навици. Увеличената употреба на животински продукти води до повишено търсене на фуражи. Екологичните политики, в частност задължението за производство на биогорива, увеличават търсенето на част от земеделските суровини и т.н.

На този фон България няма как да се различава коренно от глобалните тенденции. Земеделската земя се радва на постоянен интерес.През 2019 г. пазарът е конкурентен. Наблюдаваме ръст в цените от близо 7% Предлагането е ограничено. Можем да кажем, че пазарът се диктува от продавачите. При рентите (наемите) картината е малко по-различна. При тях също има ръст, но е по-малък. Приемайки, че глобалните рецесии (кризи) имат цикличен характер, наблюдаваме все повече макроикономически сигнали, които алармират за приближаване на следващата. По дефиниция земеделските земи са предпочитан актив – убежище. Те са с ниска корелация спрямо традиционните инвестиционни класове активи и висока доходност при ограничен риск. Цената се влияе ограничено от политически рискове и икономически цикли. Очаквам в даден момент капитали от други сектори на икономиката да бъдат пренасочени към по-сигурни инвестиционни алтернативи, респективно земи. Това разбира се ще се отрази както в цената на актива, така и на търгуваните обеми и на нивата на арендните плащания.

– Защо все повече чужденци, инвестирали в земя у нас, продават и напускат?

– Това е съвсем нормален бизнес цикъл и логика. Той се отнася не само за чуждите инвеститори, но и за българските. Повечето от тях, които са инвестирали в земеделска земя, са го направили в друга икономическа ситуация и на доста по-ниски цени от актуалните в момента. Решавайки да продадат този актив, ако приемем че са го притежавали около 10 г., то те са реализирали печалба между 200 и 250% за периода на притежание.

– Какво се случва с инициативата за създаване на Национална земеделска камара и Национална поземлена банка?

– В лично качество и като председател на БАСЗЗ продължавам да мечтая. Благодаря за подкрепата на всички колеги от БАСЗЗ, с който повече от 10 г. радеем и се борим България да има обединена земеделска общност. Обединена общност, която да бъде лицето на земеделския бранш пред изпълнителната, законодателната и местна власт, а и пред партньорите в чужбина – пред Европейския парламент (ЕП), Европейския съвет (ЕС) и Европейската комисия (ЕК). Националната земеделска камара не е панацея. Но тя е единственият шанс за бъдещето на земеделието ни. На базата на максимално широко участие, обединени и забравили различията, да направим така, че българският фермер и собственик да бъде равностоен и конкурентноспособен на европейските си колеги. Да развием модерни форми на земеделие на база последните научни постижения. Да развием т.н. селски общини. Да ги приближим до стандарта на градските. Да предложим поминък и достойно заплащане на хората по места. Да им дадем алтернатива на Терминал 2 или на миграцията в града. След проведените срещи съм оптимист. Министерството на земеделието, храните и горите подкрепя каузата. Подготвяме официална работна среща с някои от знаковите неправителствени организации от земеделския бранш. При неин успех създаването на Национална земеделска камара от мираж ще се превърне в реалност. Създаването на Национална поземлена банка (НПБ) е един от т.н. китове, около който ще се изграждат модерните отношения в земеползването, конкурентното и рентабилно земеделие. Логиката на поземлената банка е тя да бъде активен участник в процесите по установяване и поддържане на консолидирани земеделски територии и ефективно управление на земеделските земи в привличането на инвестиции в селскостопанските сектори. Тя ще помага за изпълнение на селскостопанската политика на държавата за устойчиво развитие на поземлените отношения, активиране на пазара на земеделски земи и др.

Източник: https://bgfermer.bg

Според държавата декар в Добруджа върви по 100 лв., а той струва 2000 лв., казва председателят на БАСЗЗ Стайко Стайков

– Господин Стайков, наистина ли обезщетенията, които получават собствениците на земи при отчуждаване, са ниски?

– Да. Проблемът с отчуждаванията на земи от страна на държавата е сериозен и не е от вчера. Ние настояваме за промени от няколко години насам и се надявахме те да влязат в Закона за земята, но той така и не бе приет. Цените, по които в момента се правят тези обезщетения, са отпреди 20 – 30 години и са в зависимост от категорията на отчуждаваната земя. Това за нас е крайно неправилно, защото, когато категорията е между седма и десета и е ниска, един собственик получава между 50 и 300 лв. на декар. Това е, меко казано, възмутително, защото той не може да си купи с тези пари нищо. А в същото време законът казва, че собственикът трябва да бъде обезщетен равностойно.

– Доколкото знам, седма категория земи има и в Добруджа, нали така?

– Да, а там цените вървят по над 2000 лв. на декар и е абсурд хората да получават ниски обезщетения. В Силистра е по същия начин – да кажем, шеста категория земя върви по 600 – 700 лв. за декар. Самите експерти, които правят оценките, не са виновни, защото работят на база на сключените сделки от предходната година. Те просто спазват нормативните изисквания, които ние искаме да бъдат променени. Когато ти предлагат да бъдеш обезщетен, нормално е да искаш да купиш същия размер земя. Да не говорим, че имаш разходи и по самата покупко-продажба.

В същото време сме свидетели на друго – ако искаш да направиш замяна на земя, държавата дори ще ти иска малко повече пари, а тук е точно обратното -не само че получаваш малко, но трябва и да си платиш документите по прехвърлянето. Да, строителството на пътища е хубаво нещо, но нека това не става за сметка на собствениците. Това е основният проблем, макар че засега говорим само за „Хемус“ и отсечките около магистралата, където има много терени за отчуждаване.

Малките собственици на земя са повече от три милиона, а държавата нарушава конституционните им права. Има над 1 милион декара държавен поземлен фонд. Нашата идея е те да не се продават или да се обявяват на търгове, а когато се наложи да се обезщетят собствениците, те да имат възможност да избират – или парично обезщетение, или земя, която да получат. За нас е важно и държавата да се съобразява с прибирането на реколтата и едва тогава да пристъпва към отчуждаване, защото така собствениците отново трупат загуби.

Нивите и изобщо земите продължават да поскъпват всяка година, а обезщетенията не са променяни десетки години. Това са цени, когато декарът в Добруджа се продаваше за 100 лв., а в момента той струва 2000 лева. Цената от 2000 лв. и обезщетението за такъв имот не бива да бъдат обвързани с категорията на земята.

– При вас в БАСЗЗ има ли такива случаи?

– Не просто има, оплакванията валят. Всеки ден ни звънят засегнати хора от различни общини, които се оплакват от ниски цени на обезщетенията – било то при покупка на нивите им за магистрали, било то за сервитути. Ние се опитваме да обжалваме, но резултатът е ясен – по настоящата нормативна уредба не можем да получим по-висока цена. И накрая обжалването също е за наша сметка. При малките собственици ситуацията е още по-тревожна, защото те или не могат да си позволят да обжалват, или не са запознати и се притесняват. Ако откажеш държавата да те обезщети и не се съгласиш на тези цени, има процедура, по която в рамките на определен срок земята се взима за конкретния проект. А дали и кога ще си получиш парите, е съвсем друг въпрос. Това може да стане след година, две, а може и изобщо да не ги получиш. Например, ако си собственик на земя в чужбина и нямаш сметка у нас, как точно ще стигнат до теб парите? Те ще останат в някаква сметка тук, но ние смятаме, че това не е редно, а нормативът трябва да се промени. Трябва да се направи някаква средна цена и тя да бъде на базата на реалните пазарни цени в момента. България и Румъния продължават да са с най-ниските цени в Европа и държавата няма да бъде ощетена. В Конституцията пише, че България е правова държава и частната собственост е неприкосновена.

– С кого сте разговаряли по този въпрос?

– Пратили сме писма до всички министерства, включително и до земеделското. Законът трябва да бъде променен. Засегнати сме не само ние в асоциацията, но на практика всички – и останалите браншови организации – млекопроизводителите, зърнопроизводителите и др. Засегнати са дори самите експерти, които правят оценките и определят размера на обезщетенията, защото те също са собственици на земя.

– Докъде стигна новият Закон за земята?

– В момента нова работна група в министерството работи по предложенията. Срокът за публикуването на проекта е до края на годината и след това ще има възможност за обществено обсъждане. Нищо не се е променило – България остава с най-разпокъсаната земя в цяла Европа, а от някогашните съоръжения за напояване са запазени съвсем малко и те не са в добро състояние. Преди година министерството предложи проект, който, меко казано, бе смущаващ. В него например се предвиждаше да има фиксирана сума за минималното рентно плащане, което е абсурд. Как една нива с лошо качество ще струва колкото земя с високо качество? Сега се надявам законът да е ясен и да бъде одобрен скоро. Той е важен и за чуждите инвеститори, които искат да са сигурни, че ако дойдат в България, вложенията им няма да бъдат загубени. Досега земеделските закони са променяни над 60 пъти. Ние работим на парче и често пъти законът не си „говори“ с останалите нормативни актове, което е проблем и хората се лутат. Ако се работи от година до година и на парче, както в момента, и фирмата инвестира някакви пари, след няколко години, когато условията отново се променят, тя ще ги загуби. Тогава защо изобщо да ги дава? За да има работещо земеделие, законът трябва да бъде такъв, че да брани както интереса на държавата, така и този на земеделците и собствениците на земи. Така и младите хора няма да се притесняват, че когато се върнат в България и изтеглят кредит за бизнеса си, няма да си загубят парите след няколко години.

– Трябва да се уреди и проблемът с градушките, нали така?

– Да, това е един от сериозните проблеми заедно с нерешеното напояване. В момента държавата обезщетява с някакви средства само ако имаш 100% щета. А застрахователят плаща много малко – в повечето случаи около 20 – 30%. Затова и земеделците предпочитат да не се застраховат. Идеята за данък „градушка“ за нас е спорна, тъй като държавата може да намери друг начин да събере пари от земеделците – например ако сама реши този проблем, хората ще имат по-голяма реколта и съответно ще плащат по-големи данъци.

– Цените на земята пак ли ще поскъпват с процента на инфлацията?

– Пазарът у нас е стабилен, защото няма реално уедряване, и трудно можем да очакваме да дойде някой голям инвеститор и да наруши баланса. Очакваме ръст на цените от около 5%, но и това не е малко. Спрямо средните цени в Добруджа това са 100 лв. нагоре.

– Как очаквате да се промени пазарът на земя предвид новия програмен период?

– Очакваме нивата на субсидиите да се запазят. Земеделците бяха в стрес, защото очакваха да има проблеми, но опасенията им не се оправдаха и дори България ще получи малко повече пари. Не бива умишлено да нагнетяваме напрежение в земеделието, защото хората и бездруго са притеснени – това е една фабрика под небето и са достатъчни тревогите за реколтата и за цените на борсата.

– Ще се отрази ли Брекзит на земеделието в България?

– За нас като малка държава това не би трябвало да има значение. Европа умишлено стресира малките държави, за да може да не ни вдигнат субсидиите. Трябваше да има сближаване на това, което получаваме ние, и останалите ни колеги в ЕС, но това не се случи. Сега, откакто се говори за Брекзит, се говори и за това как трябвало да се запази размерът на субсидиите, защото ЕС нямал средства. Не може да се прави печелившо и конкурентоспособно земеделие без подпомагане от собствената държава или от ЕС.

***

Стайко Стайков е председател на управителния съвет на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ). Роден е през 1969 г. в Сливен. През 1996 г. завършва Института по туризъм „Алеко Константинов“ в Бургас. Завършил е туризъм в Бургаския свободен университет, а по-късно и финанси във ВТУ„Св. св. Кирил и Методий“. От 2010 г. е изпълнителен директор на „Ставен“ АД.

Източник: https://www.segabg.com

Частично изравняване на европейските субсидии ще е успех за агрокомисаря Януш Войчеховски, казва Стайков

– Г-н Стайков, неизвестните около Брекзит и бъдещата ОСП оказват ли влияние върху пазара на земеделска земя и как?

– Всички са под стрес и това задържа в известен смисъл пазара. Още не е ясно как Великобритания ще напусне Европейския съюз и как това впоследствие ще се отрази върху бюджета на бъдещата ОСП – ще бъдат ли намалени субсидиите по директните плащания, ще бъдат ли въведени тавани, какви пари ще се отделят за напояване и т. н. Всички тези въпросителни държат в напрежение земеделците. Това оказва влияние върху пазара на земеделска земя, но тенденцията за плавен ръст на цените се запазва – там, където имаме сделки. Земеделците в момента плащат ренти, купуват торове, препарати, семена, горива – ако не им бъдат изплатени навреме субсидиите, те ще трябва да теглят кредити. В този смисъл едва ли покупката на земя стои на дневен ред пред тях, с изключение на големите фондови играчи.

– Как ще коментирате представянето на бъдещия агрокомисар Януш Войчеховски и неговата заявка за земеделски политики? Той заговори за изравняване на субсидиите в европейските държави – възможно ли е това?

– Независимо, че земеделието в Полша е доста по-добре развито в сравнение с това в България и Румъния, например, може да се каже, че сме от една черга. Затова е логично да очакваме Януш Войчеховски да защитава политиките, които искат новоприсъединилите се към Общността държави от Източна Европа. Силно се съмнявам, че страни като Германия, Франция, Италия и Испания ще позволят изравняване на субсидиите за земеделие, но можем поне да настояваме и да се надяваме на частично такова. Изравняване на субсидиите ще означава държавите от Източна Европа да се превърнат в пряк конкурент на общия европейски пазар. Като се има предвид качеството на нашите плодове и зеленчуци, например, ние бихме били заплаха за фермерите от Западна Европа. Не вярвам, че това ще се допусне. От друга страна, рано или късно, плавното изравняване на субсидиите за всички европейски държави трябва да се случи, защото инфлацията отдавна изяжда техния размер у нас и субсидиите не могат да останат такива, каквито са били преди 10 години.

– Все по-често се чуват гласове от български зърнопроизводители, че е трудно да удържат конкуренцията на пазара – в тази връзка каква промяна е нужна в земеделската политика?

– Вносните торове, препарати, семена – цените се вдигат. Излиза, че ние помагаме на европейската икономика, а ни плашат с намаляване на субсидии, след Брекзит. Затова българските земеделци търсят справедливост. Тревогата им е свързана с това, че още нищо конкретно не се знае по отношение на бъдещата Обща селскостопанска политика. Това кара стопаните да се въздържат от резки движения, защото бъдещето е неясно. Ако субсидиите бъдат намалени или бъдат въведени тавани, това може да доведе до намаляване на рентите, до отказ от обработване на земя. И въпреки, че земята е най-ценният ресурс, ако тя не носи рентабилност, може да се стигне до освобождаване на площи. Но това е само предположение. Дори при сегашните субсидии, ние не сме конкуренти, какво остава ако бъдат намалени. Затова ми се иска да вярвам, че полякът Януш Войчеховски ще има силата да се пребори за по-добри земеделски политики за страните от Източна Европа. Имаме прекрасни условия за развитие на земеделие, просто трябва да ни се даде шанс.

– Как можем сами да си помогнем в тази битка?

– Като сме единни. Крайно време е да се създаде Национална земеделска камара, в която да се включат всички браншове и заедно да защитават своите интереси. Когато браншът е единен, проблемите се поставят по-ясно и по-бързо им се търси решение.

Интервю на Анета Божидарова

Източник: https://fermera.bg