Един от проблемите на българското земеползване е бързото обезлюдяване на българското село и липсата на работна ръка в агросектора, коментира Стайко Стайков, председател на Управителния съвет на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАССЗ)
Г-н Стайков, Законът за собствеността и ползването на земеделските земи отново е във фокуса на вниманието, защото за пореден път е подложен на допълнения и изменения. Има ли вашата организация своя позиция по законодателството за земята?
В момента не мога да коментирам нищо около законодателството. Надявам се, че след нашето председателство на Съвета на Европа, когато ще стане ясно какви ще са новите правила в Общността, ще бъде приет и новият Кодекс за земята. Трябва да се съберат неправителствени организации и държавни комисии, за да направят един работещ закон. Крайно време е да спрем да работим на парче и да обобщим нещата в Кодекс за земята. Не е сериозно да правим частични промени, за които знаем, че може да работят на първо време, но след това имат и негативен ефект. Така че първо Европа трябва да направи своето дългосрочно планиране и да уточни своя бюджет, а всеки фермер да знае какво ще получава в бъдеще и как да планира своите инвестиции. Трябва всички браншови организации да направят предложения към земеделското министерство, така че да се изработи един работещ закон, който да включва комасацията, изоставането в напояването и много други неща.
Всичко това звучи добре, но изглежда малко нереално. Както знаем Кодексът за земята пропадна някъде, а всички партии в парламента продължават да кърпят с бели конци най-поправяния закон на България – за земеделските земи. Виждате ли краен срок за приемането на Кодекса?
Мисля, че след нашето домакинство, когато правителството и фермерите в България ще имат ясна представа какво ще се случва в дългосрочен план. Това ни дава възможност да работим по-бързо, но нещата зависят от властимащите, които трябва да вземат решение. Знам, че всички браншови организации ще подпомогнат процеса по всякакъв начин, защото всеки иска да знае как да планира своите инвестиции в земеделието.
Първият вариант на Кодекса за земята обаче получи много критики от фермерите. Как това ще се промени при следващия проект?
Направихме предложение до администрацията за сформиране на работни групи с широко участие на браншовите организации. Неслучайно и на регионалния форум в София за бъдещето на земеделието поканихме представителите на големите браншови съюзи, включително и на Европейската организация на собствениците на земя (ELO). Целта е занапред да решаваме заедно проблемите в земеделието, както го правят в останалите европейски държави. За всички е ясно, че и този, и следващият програмен период ще бъдат тясно обвързани с мерки за опазване на околната среда, както и за прилагане на устойчиво земеделие. Това трябва да ни ръководи при законодателната регулация на пазара на земя.
Кога ще бъдат създадени групи за подготовка на Кодекса?
Предполагам, че бихме могли да заработим активно по този документ едва от средата на 2018 година, когато приключи и нашето председателство на Съвета на Европа. Тогава ще знаем и какво трябва да изпълняваме, защото е безсмислено да подготвяме нов Кодекс, като не знаем условията, по които ще се развива ЕС след 2020 г. Знаете че комасация без напояване е невъзможно да се случи. От нашите 5 пилотни проекта, които асоциацията до момента прилага, е видно, че ефектът е добър. Но той трябва да се насърчава чрез държавна политика. Именно затова и ще изчакаме новото законодателство от Брюксел, за да знаем в каква посока да работим и заедно с държавата да създадем работещ документ, който да функционира поне 10 години. Не може в България непрекъснато да правим промени на парче.
Китай става все по-голям наш икономически партньор. Наскоро изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции Стамен Янков обяви, че е трудно да се каже колко земя владеят китайски инвеститори у нас, но все пак призна, че такива има из цялата страна. Имате ли данни колко български земеделски земи са купени от китайци?
Според мен китайците не инвестират в българска земя. Има едно дружество, което се споменава, че е китайско, но собствеността на китайския инвеститор е много малка и не мога да я коментирам. Смятам, че с тази разпокъсаност на земята дори китайците нямат интерес да купуват. Но както споменава и самият Стамен Янков, има фуражен завод в Добрич, земи в Северозападна България, както и в Южна България. Един инвеститор или група инвеститори, направиха стопанство край Видин и в публичното пространство представиха проектите. Това са същите инвеститори, които са в Южна България, но те намалиха много стопанствата си след като отпадна мярката за агроекология. Няма проблем с китайците, още повече, че по закон те не могат да купуват сега земеделска земя. Така е по закон, но е факт, че всички чужденци, които искат да купуват, го правят чрез фирми.
Според мен в момента няма бум на китайски инвеститори, които да търсят земеделска земя. Те инвестират в други отрасли, където имат по-голяма сигурност в този момент. Интерес към българската земя има, но всеки голям инвеститор, който дойде у нас, се сблъсква с проблема на разпокъсаността на земята. Дори и нашата асоциация с фондовете за земеделска земя, не може да отговори на това търсене, защото ако се намери комасирана земя, то няма да има напояване. Затова никой няма да рискува да инвестира тук.
Не се ли спекулира сега с покупката на земя от чужденци, тъй като и много руснаци, а дори араби, вече си накупиха земеделски земи?
Много често те наемат земи, което не е незаконно, или участват в български компании. Ние за това се борим – да има все повече инвеститори в България, защото те са хората, които ще отворят допълнителни работни места. Няма отрасъл в страната, който се развива и в който да не участват чужди инвестиции.
Не се ли преекспонира забраната за покупка на земя от чужденци?
Дори в момента има наказателна процедура към България и тя е обект на коментари. И сега се водят преговори с Европейската комисия с идеята да се облекчи режима на четирите държави, заплашени от Брюксел да бъдат санкционирани заради забраната за продажба на земеделска земя на чужденци. Ние сме европейска общност, която има общ бюджет и законодателство, затова трябва да има всички условия европейците да инвестират в земеделска земя у нас.
Кои са трите най-големи проблеми на българското земеползване?
Първият проблем е комасацията, вторият е напояването и те изчерпват доста проблеми, защото комасацията обхваща всички проблеми на собствеността на земя и на земеделието. Третият може би е бързото обезлюдяване на българското село. Трябва да върнем хората по селата по някакъв начин. А това ще стане ако земята е комасирана и може да носи доходи на фермерите. А когато има добро напояване и инфраструктура, младите хора могат да печалят добри пари, ще се върнат да правят агробизнес тук. Комасацията включва и промяна на инфраструктурата. В селата в момента дори и пътищата са унищожени от тежката техника.
Това не означава ли коренна промяна в политиката, която е водена досега? Наскоро Институтът за пазарна икономика изнесе данни, че в Пловдив има толкова работни места, колкото в цяла Северна България са открити за една година. Концентрацията е налице. Как ще се обърне трендът?
Според мен проблемът е да задържим истински образованите и работещи младите хора в България, защото навсякъде има дефицит на работна ръка в земеделието. Има много по-добрите условия в Европа и те по естествен начин дърпат нашите служители. Примерно, Пловдив и София са трамплин за Западна Европа. Но докато стандартът в София и Пловдив е много по-висок, в бившите окръжни градове населението намалява наполовина. Може би изключение правят Варна, Бургас и Черноморието заради туристите. Но и оттам има отлив на интелект. Все още вярвам, че много хора с добро образование, получено в Европа, ще се върнат обратно в България.
Какви реални стъпки могат да се предприемат, за да се случи това или поне огромна част от младите хора да не напускат страната?
Идеята на нашето председателство на Съвета на Европейския съюз е да се обсъждат точно тези неща. Знаем, че Европа ще отпусне много повече средства на България за земеделие и инфраструктура през следващата година. Ако правилно бъдат разпределени тези пари, те ще доведат до инвестиции и създаване на нови работни места. Лично аз смятам, че при по-висок стандарт и по-добри условия, българите ще останат в България.
Това означава, че сте оптимист за следващите години?
Щом сме тук, в България и инвестираме, сме оптимисти. Смятам, че е редно да привлечем и чужди инвеститори, защото щом има комуникация и конкуренция, има развитие във всяка една област, не само в земеделието.
Очаквате ли някакво движение в цените на земеделската земя?
Към този момент отчитаме между 5% и 10% ръст на цените на годишна база. През последните години няма много голямо предлагане, но няма и много голямо търсене, няма големи отклонения. Единствено има разлика в парцелите за трайни насаждения. Търсят се по-големи парцели от порядъка на 500 дка и при такива сделки се прави пряко договаряне, а за цена не може да се каже. Според района – дали е в Северна или в Южна България, дали се напоява, смятам, че в следващата година ще продължи този ръст на цените, но не виждам да има някакъв стрес или някакъв огромен инвеститор, който да дойде в България. Не бива да се заблуждаваме, че се купува всякаква земя. Който иска да купува, той иска комасирана земя, за да инвестира трайно. В момента нашата земя е разпокъсана. В Южна България средният парцел е не повече от 6 дка – 7 дка, в Северна е около 10 дка и продължават делбите между наследниците. Според нашата асоциация проблемът с комасацията е много жив и трябва да се коментира, и работи по него. Като в комасацията трябва да се мисли и за напояването непременно. Мисля, че всеки по-голям фермер, който инвестира занапред, ще се сблъсква с този проблем, колкото и ние като асоциация в началото да анонсирахме, че извършваме комасация. Сега и фермери станаха големи собственици и искат техните парцели да са комасирани. Целта е ако в един момент решат да продават стопанство, да продадат бизнес, а не чисто земеделска земя.
А какво стана със стратегията на Световната банка на напояването в България?
Трябваше отдавна да е стартирало всичко, но това трябва да го коментират управляващите.
Източник: fermera.bg
