Категория: Без категория

Ако пандемията от коронавирус е предвестник на световна рецесия, то при очаквания спад на цените на недвижимите имоти, този при земеделските земи ще е най-нисък. Това коментира пред Инвестор.БГ председателят на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) Стайко Стайков.

„Земеделската земя е предпочитан актив-убежище по време на сътресения и кризи. Ако погледнем статистиките на цената на актива, то цените на земята имат ниска или обратна корелация и ниска волатилност в сравнение с другите основни видове активи.

С други думи, често когато инвестиционните активи поевтиняват, земята увеличава стойността си. Тя има висока доходност при ограничен риск“, посочва той.

Средната годишна доходност от земята през последните девет години е 26,33%, сочат изчисления на БАСЗЗ на база данните на Националния статистически институт (НСИ). Доходността е сбор от два фактора. Единият е годишният ръст на цената на земята, другият е увеличаването на наема/арендата от предостъпването й, обяснява Стайко Стайков.

И дава пример: По данни на НСИ през 2010 г. цената на един декар земеделска земя е 279 лв., а през 2018 г. цената на декар достига 941 лв. Това представлява оскъпяване на актива с 662 лв. и доходност от 237% за 9-годишния период на притежание.

През последните години тенденцията е фермерите да са по-активни в покупката на земеделска земя от крупните инвеститори, търсещи доходност, отбелязва Стайков и допълва, че с развитието на поземлените отношения вторичният пазар ще има все по-голяма важност.

Източник: https://agroplovdiv.bg

Пандемията от коронавирус ще доведе до ограничен спад на цените на земята и рентите у нас, както и на броя на сделките, но той ще бъде много по-малък в сравнение с останалите недвижими имоти, казва пред Investor.bg Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ).

“Ако приемем, че COVID-19 ще бъде предвестник на световна рецесия, респективно на криза, то е логично и този пазар да започне да се охлажда“, отбелязва той. В условията на извънредно положение сключването на сделки за земеделска земя е затруднено, тъй като купувачите и продавачите спазват противоепидемичните мерки и ограничения, а във всеки район има само по един дежурен нотариус, казва Стайков.

Преди пандемията от коронавирус от БАСЗЗ отчитат лек ръст на цената на земята у нас. „На фона на COVID-19 съществува вероятност тенденцията да се обърне и да завършим годината с лек спад“, отбелязва Стайков. „Искам обаче да припомня, че земеделската земя е предпочитан актив-убежище по време на сътресения и кризи. Ако погледнем статистиките на цената на актива, то цените на земята имат ниска или обратна корелация и ниска волатилност в сравнение с другите основни видове активи. С други думи, често когато инвестиционните активи поевтиняват, земята увеличава стойността си. Тя има висока доходност при ограничен риск“, подчертава той.

Средната годишна доходност от земята през последните девет години е 26,33%, сочат изчисления на БАСЗЗ на база данните на Националния статистически институт (НСИ). „Доходността на земята като актив е двукомпонентна. От една страна е капиталовата – нарастването на цената на актива, а от друга, доходността от аренда/наем. По данни на НСИ през 2010 г. цената на един декар земеделска земя е 279 лв., а през 2018 г. цената на декар достига 941 лв. Това представлява оскъпяване на актива с 662 лв. и доходност от 237% за 9-годишния период на притежание“, казва Стайков.

Данните на НСИ за 2018 г. сочат, че най-висока е цената на земята в района на Добрич – 1697 лв. на декар, и района на Силистра – 1379 лв. за декар. Следват Шумен с 1101 лв. на декар и Русе с 1092 лв. на декар. Най-ниска е цената на земята в Южна и Югозападна България – едва 575 лв. на декар.

Средната цена на арендите на земеделска земя у нас преди две години е 48 лв на декар, като отново най-висока е в Добрич (91 лв. на декар) и Силистра (78 лв. на декар), а най-ниска в Южна и Югозападна България – 30 лв. на декар.

През последните години тенденцията е фермерите да са по-активни в покупката на земеделска земя от крупните инвеститори, търсещи доходност, отбелязва Стайков и допълва, че с развитието на поземлените отношения вторичният пазар ще има все по-голяма важност.

БАСЗЗ предлага от години да се създаде Национална поземлена банка, която да бъде активен участник в процесите по установяване и поддържане на консолидирани земеделски територии, ефективно управление на земеделските земи, привличане на инвестиции в селскостопанските сектори, изпълнение на селскостопанската политика на държавата за устойчиво развитие на поземлените отношения и активиране на пазара на земеделски земи.

Асоциацията настоява също за създаването на Национална браншова земеделска камара, която да обедини неправителствените организации в земеделския бранш. „Българското земеделие трябва да има единна национална организация, която да бъде официален партньор на изпълнителната и законодателната власт и да защитава националния интерес. Не на последно място създаването на Национална земеделска камара ще помогне на българския земеделец и собственик да бъде равностоен партньор на европейските му колеги“, смята Стайков.

По статията работи: Божидарка Чобалигова

Източник: https://investor.bg

2021 г. ще бъде годината за това

Специалният комитет по селско стопанство одобри позицията си и връчи мандат на Хърватското председателството да започне преговори с Европейския парламент (ЕП) по проекта на Регламент за преходните правила за ОСП, предложен от Европейската комисия (ЕК) в началото на месец ноември 2019 г.

Преговорната позиция се определя като „частична“, тъй като на настоящия етап не включва свързаните с бюджета въпроси, които понастоящем са предмет на преговори в контекста на следващата Многогодишна финансова рамка на ЕС за периода 2021—2027 МФР (2021-2027).

Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) съобщава, че това бе постигнато в рамките на проведеното на 6 април 2020 г. заседание на Специалния комитет по селско стопанство.

България постигна успех в преговорите за включване в проекта на регламента на текст за запазването на схемата за националната преходна помощ за периода на преходния регламент, без промяна на нивото на подкрепа към 2020 г. МЗХГ напомня, че схемата за преходната национална помощ не присъстваше в предварителното предложение на ЕК.

съобщава, че за момента преходният период към новата ОСП остава една година, т.е. 2021 г. ще бъде преходна година. По време на заседанието на Специалния комитет по селско стопанство е прието специално изявление, че позицията за периода на преход не е окончателна и че този елемент ще бъде преразгледан с оглед на напредъка на преговорите за МФР 2021-2027.

Мнозинството държави-членки са убедени, че срокът на преходния период е необходимо да бъде 2 години, поясняват от пресслужбата на МЗХГ.

Какво следва?

Тъй като Европейският парламент (ЕП) и Съвета са съзаконодатели в процеса, приемането на регламента за преходните правила на ОСП преминава през тристранни преговори с ЕП.

На 28 април 2020 г. се очаква одобрението на позицията на парламента по проекторегламента, след което в периода май и юни 2020 г. се очаква да стартират и да се проведат тристранните преговори Постигането на тристранно споразумение за преходните правила на прилагане на ОСП се очаква да осигури плавен преход между настоящия (2014—2020) и новия дългосрочен бюджет, както и предвидимост и непрекъснатост на финансирането.

Преходният регламент осигурява продължаване на прилагането на всички схеми за директни плащания в периода до влизането в сила на правилата на новата ОСП, при същите условия и изисквания по отношение на земеделските производители и непрекъснатост на помощта по Програмата за развитие на селските райони.

Източник: https://bgfermer.bg

Всяка държава-членка на Европейския съюз може по своя преценка да удължи до 15 юни 2020 г. срока за подаване на заявления за кандидатстване за финансиране по Първи стълб (Директни плащания), както и за някои мерки по Втори стълб (Програмата за развитие на селските райони) от Общата селскостопанска политика.

Настоящият срок 15 май 2020 г. се удължава по предложение на Италия в условията на безпрецедентна криза при разпространението на COVID-19, съобщават от пресцентъра на Европейската комисия.

Удължаване на кампанията ще бъде възможно за всички земеделски стопани, които отговарят на условията за допустимост. От отделните държави зависи дали ще се възползват от тази възможност. Европейската комисия подготвя съответните юридически документи, които да позволят дерогация от действащите правила. Това ще позволи по-голяма гъвкавост на земеделските производители да попълват заявленията си в тези трудни и несравнимо време.

Също така от Европейската комисия уверяват, че се работи по всички фронтове, за да бъдат подкрепени държавите-членки, изправени пред огнището на COVID-19.

Източник: https://agrozona.bg

И защо не вземаме нищо от модерните примери.

Къде в Европа има поземлени банки и как действат?

В Унгария се разпорежда национален поземлен фонд, създаден по силата на закон от 2001 г. като организация с бюджетна подкрепа.

В Полша и Литва национални поземлени служби към министерствата на земеделието са директно отговорни за изработването, прилагането, управлението и грижата за земите. Както и за транзакциите със земя, собственост на държавата, и за комасацията.

В Германия федерална структура с държавно участие има основните функции за поземлемното банкиране и участието в изработването и прилагането на териториални планове.

В Нидерландия Национален поземлен фонд работи по специален закон.(Закон за транзакции на земеделски земи). Той е част от държавната агенция, отговорна и за комасацията.

В Белгия действа поземлена банка. Тя стартира през 2006 г. и е управлявана от Фламандската поземлена агенция.

В Италия работи поземлена банка, чиято основна дейност обхваща купуването на земеделски терени и продажбата им на бенефициенти, които изплащат земята разсрочено до 30 години. Проблемите, по които работи банката, са увеличаване на средния размер на стопанствата и привличане на млади хора в земеделието.

Можем да изведем като заключение, че комасацията трябва да се разглежда като системен инструмент, който е част от поземленото банкиране две неща, които на нас вече дълги години ни липсват в националното поземлено законодателство.

Допълнителен плюс от иницииране на подобно законодателно решение, свързано с регламентиране и създаване на поземлена банка, би било законовото трайно решение на проблема и с т.н. „бели петна“ или временната комасация по ползване.

Една поземлена банка (фонд) би могла да има задължението да администрира и управлява тези земи.

Какво показва статистиката у нас:

През стопанската 2018 2019 г. под тази форма са обработвани приблизително 1 305 000 дка, които представляват около 4% от обработваемата земя в България.

За 2016 – 2017 г. тези площи, наречени „бели петна“, са били близо 2 300 000 дка или около 7 %.

Неоправдано е съществуването им този вид, казва Стайко Стайков.

Източник: https://media.prplay.net

Парламентът прие на второ четене законопроект за допълнение на Закона за собствеността.

С него се предлага давността за придобиване на земеделски земи, собственост на държавни и общински училища, да спре до 31 декември 2022 г., по аналогия с тази на имотите – частна държавна или общинска собственост. Между двете четения, е прието да бъдат включени в обхвата и земеделски земи на други държавни и общински институции в системата на предучилищното и училищното образование.

Председателят на Асоциацията на собствениците на земеделски земи Стайко Стойков предупреди пред БНР, че собственици на дребни парчета земя губят огромни суми от това, че някой ползва земята им без тяхно съгласие и че има риск дори тези хора да загубят собствеността си:

„Много хора успяха да заграбят по този начин земята на базата на това, че са я използвали дълги години и никой не я е потърсил. Има статистика в държавата, която можеш да провериш – колко хора са придобили от сделки по давност земята. Това е един от големите проблеми“.

Според председателя на Асоциацията на зърнопроизводителите Костадин Костадинов обаче, не са възможни злоупотреби с т. нар „бели петна“ земеделска земя, защото те са служебно разпределени на едри арендатори:

„Споразуменията, които се сключват се извършва за срок от една година. Те в едната година с един, другата година са в друг, така че този давностен срок и това придобиване по давност за земеделски земи не съм чувал изобщо“. Костадин Костадинов дори е категоричен, че така чрез „белите петна“ се защитават интересите на дребните собственици, които получават рента за земята си.

Източник: https://www.economynews.bg

Земеделската земя бе най-обсъжданата тема днес.

В нея се включиха бившият депутат и омбудсман Мая Манолова и председателят на Асоциацията на собствениците на земеделски земи Стайко Стайков. По темата „бели петна“ вчера излезе с позиция и Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). „Законът за земеделските земи, който в момента е на обществено обсъждане, защитава хората с мощни икономически интереси за сметка на малките собственици на земя“. Това каза на среща с праждани в София председателят на гражданската платформа „Изправи се.БГ” Мая Манолова.

Тя допълни, че благодарение на „Изправи се.БГ“ правителството е „дало на заден“ и е отложило с година приемането на големия Закон за земите, чиито проект бе публикуван на 5 ноември 2019 г. „Този закон в сегашния си вид явно защитава интереса на едрите собственици и арендатори и мачка малките стопани“, каза Манолова.

Според нея законът не урежда справедливо въпросите за „белите петна“, арендата, реституцията, продаването на земя на чужденци, стойността на рентата, не защитава малките собственици и не стопира свръхконцентрацията на земеделските земи. Манолова смята, че с текстовете ще се постигне нещо като колективизация в ущръб на малките собственици.

Законът не решава проблема с незавършената земеделската реституция. Чрез него не може да се постигне плащане на справедлива пазарна рента на наетата земя. Дори няма механизъм, който да накара един арендатор да си плаща арендната вноска. Според нея плащането на рента на договорирана земя трябва да се обвърже с евросубсидиите.

Тя посочи, че и ЕК препоръчва да се спрат процесите на концентрация на земеделските земи. Според нея един от начините за решаване на проблема с демографията е млади фермери да бъдат подпомагани и стимулирани да ползват земята и да развиват собствени земеделски стопанства.

Пред Канал 3 Стайко Стайков коментира, че никъде в Европа няма понятие и практика като нашите „бели петна“. Ако преди 10 години „белите петна“ са изглеждали като добър вариант за обработване на парчета земя, към която собствениците не проявяват интерес (не я отдават под наем и не я стопанисват сами), то сега вече земеделските производители не могат да се оправдаят с това, че нямат връзка със собствениците. освен това обработването на чужда земя без съгласието на собственика е и противоречие с Конституцията.

Според Стайко Стайков през следващия програмен период няма да бъде допустим този начин на владеене на земята. Затова той предлага да се създаде поземлена банка, в която собствениците да обявят нивите си.

Така както държавата отдава под наем на добра пазарна цена своите земи, така областните земеделски служби могат да администрират от името на собствениците отдаването на техните парцели със справедлива наемна цена. Стайко Стайко предлага това предложение да се обсъди сериозно от заинтересованите страни и да се създаде подобна поземлена банка.

От своя страна от НАЗ съобщиха вчера, че не съществува вариант, в който земеделец да придобие по давност нива, която е чужда собственост. Причината е в това, че производителите в дадено землище ежегодно разпределят помежду си „белите петна“ и по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (чл. 37в), внасят административно решения размер на рента (който е определен на пазарен принцип – б.р.) в специална банкова сметка.

Споразуменията се променят ежегодно, така че за давност не може да става дума. „НАЗ е категорично против заблужденията, които се тиражират в обществото, че чрез действащото законодателство се ощетяват собствениците на парцели земеделска земя“, се казва в становището на асоциацията.

Източник: https://agroplovdiv.bg

Председателят на Асоциацията на собствениците на земеделски земи Стайко Стойков предупреди пред БНР, че собственици на дребни парчета земя губят огромни суми от това, че някой ползва земята им без тяхно съгласие и че има риск дори тези хора да загубят собствеността си:

„Много хора успяха да заграбят по този начин земята на базата на това, че са я използвали дълги години и никой не я е потърсил. Има статистика в държавата, която можеш да провериш – колко хора са придобили от сделки по давност земята. Това е един от големите проблеми“.

Според председателя на Асоциацията на зърнопроизводителите Костадин Костадинов обаче, не са възможни злоупотреби с т. нар „бели петна“ земеделска земя, защото те са служебно разпределени на едри арендатори:

„Споразуменията, които се сключват се извършва за срок от една година. Те в едната година с един, другата година са в друг, така че този давностен срок и това придобиване по давност за земеделски земи не съм чувал изобщо“. Костадин Костадинов дори е категоричен, че така чрез „белите петна“ се защитават интересите на дребните собственици, които получават рента за земята си. Интервюто със Стайко Стойков и Костадин Костадинов можете да чуете от звуковия файл.

Източник: https://bnr.bg

Частните собственици на земеделска земя са продали 1 664 845 декара за периода от 2010 до 2016 година. Най активна е била търговията в Североизточна и Югоизточна България. Това показват данните на Министерството на земеделието, храните и горите от преброяването през 2016 г., обработени и оповестени в края на миналата година за нуждите на анализаторите в сектора. Каква е цената на земеделската земя и рентата в България, данни на националната статистика за 2018 година.

От тях безспорно е видно, че върви тенденция към намаляване на използваната за земеделие собствена земя, като в същото време се увеличават имотите, които се обработват под наем и аренда, коментира sinor.bg. Ако преди десет години собствената земя в аграрния сектор на страната е възлизала на 7 232 116 дка, то през 2016 г. тя вече е 5 567 271 дка.

В същото време физическите лица са продали едва 316 220 декара. Според статистиката през 2010 г. физическите лица в страната са били 350 041 и са разполагали с 12 012 790 дка. Шест години по-късно обаче техният брой се свива до 175 209 души – със собствена земя от 11 696 570 дка.

Активното земеделие рязко променя размера на площите, обработвани под наем и аренда. За шестте наблюдавани години арендованите площи в страната са нараснали с над 3,4 млн. дка (3 450 542 дка), показват разчетите на земеделското министерство.

Колко струва земеделската земя в различните части на България? Цени на сделките със земя през 2016 година Най-голямото прегрупиране е в Добруджа и останалата част от североизточните райони, където през 2010 г. под наем са се работели 6, 09 млн. дка, а през 2016 г. те вече достигат 6 504 755 дка. В Югоизточните райони също върви активно арендоване на земите – с 6 271 136 дка през 2016 г., при 6 109 731 дка през 2010 г.

През наблюдавания период най-много земя е купена от търговските дружества, които за 6 години са нараснали почти двойно. През 2010 г. преброяването отчита 3 639 дружества, докато през 2016 г. те вече са 6 322. Стопанисваната и използваната от тях земя също значително се увеличава. Ако през 2010 г. те са ползвали 11 514 507 дка, то през 2016 г. площите нарастват на 15 363 72 дка. 80% от земеделските земи у нас са в ръцете на едва 4% от стопанствата.

Най-едрият собственик в страната притежава над 1 милион декара, посочва експерт. За разлика от търговските дружества всички останали участници в земеделието свиват своята поземлена собственост. Освен физическите лица, които са се разделили с 350 041 дка, своите земи разпродават също и кооперациите, едноличните търговци и останалите сдружения.

Кооперациите например през 2016 г. са декларирали 5 106 976 дка, докато шест години по-рано са имали 6 435 547 дка. Едноличните търговци през 2010 г. са притежавали 5 443 876 дка, докато през 2016 г. площта им намалява до 5 414 478 дка. При останалите сдружения сривът в собствеността е най-голям – ако през 2010 г. са притежавали 762 972 дка, то през 2016 г. спадът е двоен и те вече разполагат едва с 373 590 дка.

Източник: https://www.money.bg

Страната ни ще настоява не само за по – високи плащания за земеделските стопани, но и запазване и дори увеличение на обвързаната подкрепа, специално за секторите „Животновъдство“ и „Плодове и зеленчуци“. Оказва се, че в тях работят 38,5 процента от всички заети в селското стопанство у нас.

Причината е, че през следващите години ще има сближаване на размера на субсидиите между старите и новите страни-членки на Евросъюза. И тъй като досега нашите субсидии бяха сравнително ниски, през новата селскостопанска политика България очаква леко увеличение на бюджета за земеделие от 5,4 на 5,6 милиарда евро.

По данни на земеделското министерство в двата сектора стопанствата са предимно малки и средни. За да бъдат конкурентноспособни, те имат нужда от финансово подпомагане.

Десислава Танева, министър на земеделието, храните и горите: Затова нашата категорична позиция е запазването на обвързаната подкрепа. Дори имаме и по- амбициозни искания – тя да бъде увеличена. Но запазването й е жизнения минимум, който на нас ни е необходим.

Ако страната ни допусне намаляване на парите за животновъдите, от това ще пострадат над 13 хиляди фермери в сектора, които отглеждат крави, биволи, кози и овце.

Според браншовите асоциации страната ни трябва да защити обвързаната подкрепа.

Стайко Стайков, председател на Асоциацията на собствениците на земеделски земи: Много хора ще се откажат от този труден бизнес защото създаването на работни места не е никак лесно в момента у нас. Виждате, че с всяка година се променят условията. Така че, ако се стигне до намаляване на обвързаната подкрепа, ще се закрият много работни места в България. Все още се дискутира дали да има таван на плащанията за декар обработваема площ. България поддържа позицията, че всяка страна доброволно трябва да решава дали да поставя лимит.

Според браншовите организации у нас, не трябва да допускаме намаляване на тавана , защото това ще се отрази пагубно на земеделието.

Стайко Стайков, председател на Асоциацията на собствениците на земеделски земи: Площите, които са разработени с много средства и труд ще бъдат изоставени защото ще се въведат ограничения в средствата на всеки земеделец и това ще доведе до изкуствено раздробяване на земята и изоставяне на площи, които са по-малко плодородни.

Най-важното според министър Танева е през следващите години да защитим мерки ,които ще осигурят устойчиво развитие на земеделските стопанства, модернизацията им и по-добър живот в селските райони.

Десислава Танева, министър на земеделието, храните и горите: И всичко това трябва да го постигнем в аспекта по начин щадящ околната среда ,запазване на биоразнообразието, запазване на почвените ресурси и на всичко, което би гарантирало на обществото по здравословен начин на живот и храна, която осигурява по-добро здраве на потребителите.

Според министър Танева като цяло България е готова с позицията си за бъдещата селскостопанска политика и е в ритъм с европейския дебат по нея.

Източник: https://www.news.bnt.bg