Никой не си позволява в правова държава да изземва собствеността върху земята. Това е немислимо и оттам идват и другите проблеми, които се наслагват. Затова първо трябва да решим проблема със собствеността, категоричен е Стайко Стайков, председател на Българска асоциация на собствените на земеделски земи (БАСЗЗ), за Агри.БГ.

Собственици на земя: Първа остра критика към Закона за земята

Днес асоциацията изпраща в Министерството на земеделието своето официално становище относно проекта на Закон за земята, чието обществено обсъждане изтича след три дни.

„В проектозакона има много проблеми, които трябва да се изчистят с браншовите организации. Смятам, че нов закон за шест месеца не може да се създаде. Трябва време, за да се направят съществени промени, които сега липсват“, смята Стайков. Министерството на земеделието има срок до края на годината новият проектозакон да бъде приет от Министерски съвет и внесен в Народното събрание.

„Нямам представа защо толкова се бърза, след като чак през 2022–2023 г. ще влезе новата Обща селскостопанска политика (ОСП), в която може да има промени, за които ние не знаем. Нека да си дадем срок и да решим проблемите си. Едва след като новата рамка бъде одобрена от Европейския парламент (ЕП), тогава да правим Закон за земята“, предлага Стайков. Стайко Стайков: Трябва да гледаме интереса на бъдещото младо поколение. Най-важното е те да имат правно основание.“ Според него идеята на новия закон е да бъде от полза както за собственика, така и за ползвателя на земеделска земя. „С тези бели петна и споразумения за ползване на всеки млад човек, който иска да се върне и да си работи земята, не е редно да му се каже: „Тя е в споразумение, не можеш да си я ползваш тази година“. Не може изкуствено да се изземват площи с оправданието, че трябва да комасираме земята“, категоричен е председателят на БАСЗЗ. По думите му именно белите петна са един от най-сериозните проблеми за собствениците на земя, който не е решен в новия проектозакон.

„По Конституция частната собственост е неприкосновена. Ако ти не си отдадеш земята на някого, да я ползва, той няма право да я пипа. Единственото правно основание е волеизявление на двете страни и това е договорът“, твърди Стайков.

Начинът, по който се уреждат арендните отношения, също трябва да се промени.

„Ако арендаторът в момента ме уведоми, че не иска да ми работи земята, аз съм длъжен да му прекратя договора. Обаче той ако не ми плати и не си изпълни задълженията, аз трябва да водя дела, които отнемат 2–3 години и струват много пари. Защо ние като собственици да не можем да развалим договора, ако не ни платят? Трябва да има предвидено в Закона, ако има неплащане, да се даде срок от 6–12 месеца“, предлага Стайков.

Стайко Стайков: „Не е правдиво, ако земеделецът не е платил за старата стопанска година, да ползва благата от нашата земя за следващата. И в същото време да ползва субсидии.“

По негово мнение образуването на средно рентно плащане по региони не винаги е добронамерено и правилно.

„Има региони, в които се плаща средно по 50–60 лв. рента на декар. Но има и места, където тя е едва 5–15 лв. Още повече че на базата на собствеността на земята се взема субсидия за над 30 лв. Това е несериозно. Ето защо в България трябва да се работи по землища“, предлага Стайков.

Обезщетенията са друг голям проблем за собствениците на земеделска земя.

„Например заради магистралата ни обезщетиха по 300 лв./дка, защото през предходната година някой е купувал на тази данъчна оценка. Трябва да ни дадат даже повече, защото ни я вземат насила. И не стига че оставаме по 300 лв./дка, ами трябва да платим 500 лв. за разходи за делото. И ни дават 7 дена, защото е обект от национално значение“, недоумява Стайков.

Според него трябва да почерпим опит от водещи земеделски държави, като Холандия, Франция, Германия. „Нека да направим Закона така, че да работи, както в другите държави. Спазваме ли закона, ще направим и комасация, и напояване, и инвеститорите ще са мотивирани да си правят дългосрочни планове“, заключава Стайков.

Източник: https://www.agri.bg