За пазара на земеделска земя отражението на кризата с коронавируса върху него и най-сериозните предизвикателства пред бранша, Агри.БГ разговаря със Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделска земя (БАСЗЗ).

Г-н Стайков, как се развива пазарът на земеделска земя в настоящите условия?

Всички наши членове работят много трудно в условията на пандемия. Има сделки, но те са откъслечни. Проблемът е, че всеки трябва да спазва противоепидемичните мерки, а болестта засяга най-вече възрастни хора. Обикновено те са продавачите, няма първичен пазар.

Пандемията ще се отрази негативно на пазара на земеделска земя, но няма да е толкова, колкото в други отрасли, като туризма. Ще има забавяне от няколко месеца и ако няма вторична пандемия, ситуацията ще се нормализира в рамките на тази година. Не очакваме огромни сътресения, ако има спад, той ще е много лек.

Стайко Стайков: "Белите петна" са противоконституционни.

Как ще се отрази кризата на цените на земеделската земя?

Ръстът от няколко процента, който очаквахме, ще минимизира отрицателния ефект. Ако нямаме ръст, ще задържим цените на повечето места. Там, където те са най-високи, може би ще има лек спад - в Добруджа, Силистра. Цените там вървяха нелогично постоянно нагоре, защото виждаме, че в Североизточна и Югоизточна България има трайно засушаване, което води до по-малки добиви и по-сериозни проблеми.

Съответно имаме едно отрезвяване на пазара на земеделска земя и всеки ще работи много по-внимателно, няма да се хвърля в необмислени покупки, защото нито земеделската земя ще свърши в България, нито ще свършат инвеститорите.

Земеделската земя има двукомпонентна доходност. От една страна, това е капиталовата доходност, а от друга страна, са рентите. Когато цената скача твърде много, а рентите не се увеличават, не е логично, защото всеки инвеститор иска да знае какво ще се случи с неговата инвестиция.

Кои са основните инвеститори на този пазар?

Българинът е основният инвеститор - дали като арендатор, фонд или по друг начин. Земята ни е най-одребнената в Европа, на много места тя не се напоява, защото не е комасирана. Това е проблем за един голям инвеститор и затова играчите на пазара - над 95%, са от България и занапред това ще са хората, които инвестират.

Какви са основните рискове пред купувачите на земя?

Независимо че земята е един много ценен актив, не можем да се хвърлим сляпо в тази инвестиция, защото рискуваме да купим лоша земя за обработваема, която няма да ни носи доходи. Не можем да инвестираме парите си в някакъв сувенир, защото има и такива земи, които не подлежат дори на изчистване.

Ако направим грешка там, където може земята да бъде изчистена, ще вложим допълнителни средства, които не са малки, но все пак тя ще може да бъде вкарана в слоя и да се работи. Но има доста частни имоти от купувачи, които недоглеждат и не използват съответните лицензирани дружества, които се занимават със земя. Те не проверяват земите на място и рискуват да загубят своята инвестиция.

Какво ще се случи с окрупняването на земеделските земи - ще се ускори ли заради кризата?

В момента, в условията на пандемия, това не може да стане. Браншът трябва да се обедини под някаква форма. Защото окрупняването не е толкова лесен процес. Ако не се направи земеделска камара, национална поземлена банка и държавата също да вземе участие в този процес, смятам че няма да се разреши изключително големият проблем с водата в България.

Преди са се напоявали 11 млн. дка площи, сега са между 500 000 и 1 млн. дка и стават все по-малко. Необходимо е изчистването на големите язовири, защото все по-малко вода в тях се съхранява и от там идва проблемът.

И ако трябва да се изградят нови.

Защото за бъдещето след пандемията все повече се доказва, че храната и водата ще са най-ценният ресурс. В държава като България, в умерения пояс, където са най-добрите условия, трябва да съхраним и да развиваме даденото от Бога, а не да го разрушаваме.

Смятате, че обединението на бранша е решението?

Без да се направи такава камара, всеки започва да пречупва през личния си интерес и амбиции и проектите не се случват. А това са проекти от национално значение. Това не е по-маловажно от магистралите. Язовирите са място, където ще съхраним водата за години като тази, когато на места се налага да се унищожава пшеница.

Когато има резерв да се полива, колкото и невероятно да звучи, може да се полива и пшеница, за да се спаси. Така че браншът трябва да се обедини след пандемията, да разреши този проблем с водата.

Държавата ще спечели, ако земеделските производители произвеждат все повече. Съответно ще се плащат повече данъци. А не да се инвестира в торове и препарати и в следващия момент да се налага реколтата да бъде унищожена. Климатът се променя, но преди на много места в България се е поливало. Сега на тези места няма изпарения, няма дъждове.

В Гърция и Турция вече вали, но там всичко се полива и то с наша вода. Нека да направим нещо, за да съхраним най-големия ресурс - това са земята и водата.

Източник: https://agri.bg